Сура Аль-Мааридж — Стих 1

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• سَأَلَ (са'ала): поиска, попита, призова.
• سَائِلٌ (са̄'илун): този, който иска или пита; човек, който отправя молба или въпрос.
• بِعَذَابٍ (би-'аза̄бин): за наказание, за мъчение.
• وَاقِعٍ (ва̄қи'ин): което се случва, настъпващо, неизбежно осъществяващо се.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Всевишният Аллах ни съобщава за един от многобожниците, който с присмех и подигравка поискал наказанието да го сполети още в земния живот, предизвикателно настоявайки пред Пророка (с.а.с.) да му бъде свалено наказание от Аллах, ако това, за което той предупреждава, е истина. Той поискал наказание за себе си и за своя народ, като по този начин се подигравал и отричал. Но това наказание е неизбежно настъпващо – то ще се случи със сигурност в Деня на възкресението, и никой не може да го отблъсне или предотврати, защото идва от Аллах, Високия и Велик, Който притежава абсолютна мощ и власт. В този велик Ден ангелите и Джибрил ще се изкачват към своя Господ, а неговata продължителност ще бъде като петдесет хиляди години според земното летоброене. За вярващия обаче този ден ще бъде лек, като изпълнението на една задължителна молитва, защото Аллах ще го улесни и ще го направи благословен за него. Някои тълкуватели посочват също, че аятът може да се разбира и като въпрос: някой пита за наказанието – върху кого ще се стовари то? Отговорът е, че то ще сполети онези, които го отричат и се подиграват с него, а именно неверниците и многобожниците.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че Божието наказание е справедливо и неизбежно за онези, които упорстват в неверието и се подиграват с истината, но същевременно е и предупреждение, което ни подтиква към размисъл и покаяние, преди да е станало твърде късно.
• Той ни показва величието на Деня на възкресението и могъществото на Аллах, пред Когото ангелите и Джибрил се изкачват – това вдъхва страхопочитание и смирение в сърцата на вярващите.
• В същото време аятът носи и утеха за вярващия: онова, което за неверниците е тежко и продължително, за вярващия е леко и поносимо, като редовната молитва – което ни насърчава да постоянстваме в поклонението и да се радваме на Божията милост.
• Аятът ни напомня, че подигравката с религията и предизвикателството към Аллах не са нещо ново – те са съществували и преди, но краят им винаги е бил загуба за онези, които ги извършват.
• Той ни подтиква да не бързаме и да не искаме наказание, а да търсим прошка и милост, и да разберем, че Коранът е книга на мъдростта, справедливостта и предупреждението, която ни води към това, което е най-добро за нас в този свят и в отвъдния.