Сура Аль-Мааридж — Стих 22

1. Пояснение на думите в аята:

• الْمُصَلِّينَ (ал-мусаллин): тези, които изпълняват молитвата (намаз) редовно и с постоянство, посвещавайки се на нея с тяло, сърце и душа.

1. Тълкувание на аята:

В предходните аятове Всевишният Аллах описва човека като същество, което по природа е нетърпеливо и алчно — когато го сполети зло или трудност, то изпада в силна тъга и безпокойство, а когато получи добро и изобилие, то става скъперник и задържа благата за себе си. Този аят обаче изключва една група хора от това осъдително описание — онези, които изпълняват молитвата си. Те са спасени от тези лоши качества, защото молитвата ги свързва с техния Създател, пречиства сърцата им и ги учи на търпение, доволство и щедрост. Те са постоянни в молитвата си по всяко време и нищо не може да ги отклони от нея. Тяхната вяра и поклонение ги правят различни от останалите хора — те не се поддават на паника при трудности, нито на скъперничество при благоденствие, а вместо това проявяват благодарност, търпение и великодушие.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Молитвата е ключът към промяната на човешкия характер — тя лекува нетърпението и алчността, и изгражда в човека търпение, доволство и щедрост.
• Постоянството в молитвата е знак за искрена вяра и причина за спасение от осъдителните качества, споменати в предходните аятове.
• Ислямът не оставя човека в неговите слабости, а му дава практическо решение чрез поклонението, което го издига духовно и морално.
• Всеки, който се стреми към вътрешен мир и стабилност, ще намери в редовната молитва убежище и сила, които го предпазват от тревога и скъперничество.
• Коранът описва човешката природа реалистично, но същевременно предлага път за нейното усъвършенстване — това е доказателство за милостта и мъдростта на Аллах към Неговите създания.