Сура Аль-Мааридж — Стих 39

1. Пояснение на думите в аята:

• كَلَّا (калла): възпираща и отричаща частица; означава „Не! Съвсем не е така!“ – опровергава погрешното очакване или твърдение.
• مِمَّا يَعْلَمُونَ (мимма я‘лямун): „от онова, което знаят“ – тоест от нещо, което им е добре известно и очевидно: презреният произход на човека.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах опровергава заблудата и надменността на неверниците, които се гордеят и се държат високомерно, сякаш заслужават най-високите степени и вечното блаженство. Той казва: „Не! Съвсем не е така, както си въобразяват.“ После посочва причината за тяхната нищожност и безсилие: „Ние ги сътворихме от онова, което те добре знаят“ – от презряна течност, от нищожен произход, който всеки от тях познава за себе си. Човекът е създаден от слаба и незначителна материя; сам по себе си той не притежава сила да си донесе полза или да отстрани вреда, нито може да разполага със съдбата си. Щом произходът му е такъв и щом е толкова слаб и безпомощен, каква е причината да се възгордява и да се смята за нещо велико? Как може да се надява да влезе в Рая със собствени заслуги или да очаква спасение, докато отрича своя Създател и упорства в неверие? Този, Който го е сътворил от нищо и от толкова прост материал, лесно може да го възкреси и да го възвърне към живот – но влизането в Рая не става чрез надменност и празни мечти, а чрез вяра, смирение и покорство пред Аллах.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на смирение: колкото и да е напреднал човекът, произходът му напомня, че е слабо и създадено същество, а не господар на собствената си съдба.
• Той разкрива безсилието на човека пред Аллах и го подтиква да не се възгордява, а да търси помощта и милостта на своя Създател.
• Напомня ни, че Раят не се печели с високомерие и празни надежди, а с искрена вяра, добри дела и покорство пред Аллах.
• Показва колко лесно е за Аллах да сътвори и да възкреси – същият, Който ни е създал от нищожна материя, може да ни върне към живот и да ни въздаде според делата ни.
• Подтиква ни да размишляваме върху собствения си произход и да осъзнаем величието на Аллах, което ни води към благодарност, смирение и обич към Корана и неговите напътствия.