Сура Аль-Джинн — Стих 6

1. Обяснение на думите в аята:

• يَعُوذُونَ (я'узуна): търсят закрила, прибягват до нечия защита.
• رَهَقًا (рахакан): в този контекст означава страх, ужас, паника, а също и своеволие, високомерие и заблуда.

1. Тълкувание на аята:

И сред джиновете се разпространи и следното: в епохата на невежеството (джахилия) е имало мъже от хората, които са търсили закрила и помощ от мъже сред джиновете. Когато човек от арабите по онова време пътувал и се озовел вечерта в пуста, самотна земя, далеч от населени места, казвал: „Търся закрила при господаря на тази долина от злото на глупавите от неговия народ.“ Така хората търсели убежище при джиновете вместо при Аллах. Това обаче не им носело сигурност, а напротив — джиновете ги обхващали с още по-голям страх, ужас и паника, и ги тласкали към още по-голямо своеволие и високомерие. Някои от джиновете дори казвали: „Ние владеем и хората, и джиновете.“ Така хората увеличавали своята заблуда и страх, а джиновете — своето своеволие и надменност. Това търсене на закрила от други освен Аллах е форма на голямо многобожие (ширк), което Аллах не опрощава, освен ако човек искрено не се покае. В аята се съдържа и строго предупреждение срещу обръщането към магьосници, врачки и подобни на тях.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската закрила и сигурност идват единствено от Аллах, а не от хора, джинове или каквито и да е създания. Това освобождава човека от страха и робството пред сътворените и го свързва директно със Създателя.
• Ислямът предпазва човека от суеверия, магьосничество и унизителното търсене на помощ от невидими сили, които всъщност не могат да помогнат, а само увеличават страха и заблудата.
• Коранът разкрива реалности от невидимия свят и ни показва как предишните народи са страдали заради отклонение от чистото единобожие, което ни подтиква да се придържаме към истината и да се пазим от подобни грешки.
• В аята има милост и предупреждение едновременно: Аллах ни казва какво е вредно за нас, за да ни насочи към това, което е полезно и спасително — искрената вяра и упованието единствено на Него.