Сура Аль-Муддассир — Стих 24

1. Обяснение на думите в аята:

• فَقَالَ (фа-ка̄ля): и каза.
• إِنْ (ин): не (за отричане).
• هَٰذَا (ха̄за̄): това.
• إِلَّا (илля̄): освен, само.
• سِحْرٌ (сих̣рун): магия, вълшебство.
• يُؤْثَرُ (ю'тхару): предава се, разказва се, преписва се от други.

1. Тълкувание на аята:

Този аят разказва за един от упоритите отрицатели на истината, който след като дълго размишлявал и подготвял в ума си какво да каже, за да очерни Корана и Пророка Мухаммед (с.а.с.), не намерил никакъв истински недостатък, на който да се опре. Тогава, в своето упорство и арогантност, той казал: „Това, което Мухаммед носи, не е нищо друго освен магия, предавана и разказвана от древните.“ С тези думи той искал да отклони хората от посланието, като твърдял, че Коранът е просто вълшебство, което Пророкът е научил от предишните магьосници и го препредава. Това е явна клевета и отказ от признаване на истината, породен от гордост и нежелание да се приеме правото.

1. Поуки, които ни насърчават да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът е толкова могъщ и ясен, че неговите противници не могат да намерят истинска грешка в него и са принудени да прибягват до нелепи обвинения като „магия“.
• Упорството и гордостта могат да доведат човека до пълно отричане на очевидната истина, дори когато вътрешно я знае.
• Истинският вярващ трябва да се пази от подражание на такива хора и да приема Корана с отворено сърце и разум.
• Коранът е от Аллах и никой не може да създаде нещо подобно на него, колкото и да се опитва да го очерни.
• Тези, които отхвърлят истината, в крайна сметка губят, а онези, които я приемат, печелят доволството на Аллах и вечното блаженство.