Сура Аль-Муддассир — Стих 23

1. Обяснение на думите в аята:

• «ثُمَّ» (сумма) — „после, след това“: съюз, който показва последователност и ред на действията.
• «أَدْبَرَ» (адбара) — „обърна се назад, отвърна се, отдръпна се“: означава да обърнеш гръб и да се отдалечиш, а в преносен смисъл — да се отклониш и откажеш от истината.
• «وَاسْتَكْبَرَ» (уастакбара) — „и се възгордя, прояви високомерие“: означава да се смяташ за по-висш и да откажеш да приемеш истината от гордост и надменност.

1. Тълкуване на аята:

Този аят описва състоянието на един упорит отричащ истината човек, който след като е размишлявал и е търсил начин да оспори Корана и Пророка (мир нему и благословията на Аллах), не е намерил никакво основание за това. Тогава, вместо да признае истината, той се отдръпва от нея, обръща ѝ гръб и се отказва да я приеме. Към това се добавя и неговата гордост и високомерие — той се смята за твърде велик, за да последва истината и да повярва в Пророка (мир нему). Така той съединява две неща: отстъпление от правия път и надменност, която му пречи да се върне към него. Това е пътят на всеки, който отхвърля истината не защото тя не е ясна, а защото гордостта и упорството му пречат да я приеме.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Истината е ясна и всеки, който искрено я търси, ще я намери; отхвърлянето ѝ често идва не от липса на доказателства, а от гордост и упорство.
• Високомерието е пречка пред вярата и пред доброто; смирението отваря сърцето за напътствие и за приемане на истината.
• Човек трябва да се пази от това да следва собствените си желания и да търси оправдания, за да не приеме истината, защото това води до загуба и отдалечаване от правия път.
• Коранът е ясен и силен в доказателствата си; колкото и да се опитват отричащите да му намерят недостатък, те не успяват, а само се измъчват в упорството си.
• Ислямът ни учи на смирение, на откритост към истината и на следване на напътствието, което носи спокойствие и достойнство на човека в този свят и в отвъдния.