Сура Аль-Муддассир — Стих 52

1. Обяснение на думите в аята:

• بَلْ (бал) – „но не, а напротив“ – частица, която отменя предишното и въвежда истинското положение.
• يُرِيدُ (юриду) – „иска, желае“.
• كُلُّ امْرِئٍ (куллю имриин) – „всеки човек, всеки един от тях“.
• صُحُفًا (сухуфан) – „писания, свитъци, книги“ (множествено число на „сахифа“ – лист, страница).
• مُنَشَّرَةً (мунашшаратан) – „разгърнати, разтворени, отворени за четене“ – тоест свитъци, които се разгъват и всеки може да ги прочете.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за упорството и надменността на многобожниците. Те не искаха просто доказателства и ясни знамения, които вече бяха дошли при тях чрез Корана и чрез Пророка, мир нему. Вместо това всеки от тях настояваше да му бъде спуснато лично писание от небето – разгърнати свитъци, които да лежат пред него и директно да му казват: „Мухаммед е пратеник от Аллах, последвай го!“ Те смятаха, че само тогава ще повярват.

Това тяхно искане не произлизаше от липса на доказателства или от слабост на аргументите – истината беше вече ясна. То произлизаше от тяхната гордост, упорство и стремеж да се извисяват над истината. Всъщност те не се страхуваха от отвъдния живот и не вярваха в възкресението и въздаянието. Затова не търсеха искрено напътствие, а само поводи за отказ и превъзнасяне.

Истината е, че вярата не идва чрез свръхестествени знамения, които човек сам да поиска, а чрез отворено сърце, смирение и размисъл върху вече низпосланото напътствие. Коранът е най-голямото чудо и достатъчно доказателство за всеки, който търси истината без предубеждение.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Ислямът не изисква от хората да станат свидетели на свръхестествени чудеса по тяхно лично желание, а ги призовава да размишляват върху ясните знамения, които вече са налице – най-вече върху Корана.
• Упорството и гордостта са пречка за вярата; смирението и отвореното сърце са пътят към истината.
• Коранът е достъпен за всеки – не е скрит или запазен само за избрани, а е разгърнато напътствие за цялото човечество.
• Вярата в отвъдния живот и в отговорността пред Аллах е основата, която подтиква човека към искрено търсене на истината и към добри дела.
• Ислямът зачита разума и призовава към размисъл, но също така изисква искреност и готовност да се приеме истината, когато тя стане ясна.