Сура Аль-Кияма — Стих 35

1. Обяснение на думите в аята:

— „ثُمَّ“ (сумма): означава „след това“, „после“ – използва се за последователност и подчертаване.

— „أَوْلَى“ (авлā): буквално означава „по-близо“, „по-подходящо“, но в този контекст носи значение на предупреждение и заплаха, тоест „горко ти“, „погибел за теб“.

— „لَكَ“ (лака): „за теб“.

— „فَأَوْلَى“ (фа-авлā): „и то пак горко ти“, „още повече погибел за теб“ – повторението засилва предупреждението.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от поредица аяти, в които Всевишният Аллах отправя строго предупреждение към онзи, който отхвърля истината, не вярва в Пратеника и Корана, не изпълнява задължителната молитва, а вместо това отрича Корана и се отвръща от вярата, след което се връща при семейството си, гордеейки се и самоизтъквайки се в походката си. В този аят Аллах повтаря заплахата, за да я подсили и утвърди: „После горко ти, и то пак горко ти!“ Това е повторение, което носи още по-силно предупреждение – сякаш се казва: „Горко ти, горко ти, после горко ти, горко ти!“ Някои тълкуватели казват, че повторението указва на последователни степени на погибел: първо – още в земния живот, после – в гроба и междинния свят (барзах), после – в Деня на възкресението, и накрая – в Огъня. Така аятът е ясно предупреждение за всеки, който упорства в отричане и горделивост, и показва, че наказанието идва постепенно и сигурно.

1. Поуки, които ни привличат към Исляма и Корана:

— Коранът не само напътва към добро, но и предупреждава с ясни и силни думи, за да събуди съвестта и да предпази човека от гибел.

— Повторението в аята показва Божията справедливост и милост: Той предупреждава многократно, преди наказанието, за да се върне човекът към истината.

— Ислямът цени смирението и вярата, а осъжда горделивостта и отхвърлянето на истината; това ни учи да бъдем благодарни и покорни на Аллах.

— Всеки, който чуе това предупреждение, има възможност да се поправи, да повярва и да изпълнява задълженията си – а това е пътят към спасението и вечното блаженство.

— Коранът говори на човешкото сърце с думи, които едновременно вдъхват страх от греха и надежда за прошка, и така ни насърчава да го четем, размишляваме и живеем според него.