Сура Аль-Кияма — Стих 6

1. Обяснение на думите в аята:

— „يَسْأَلُ“ (йес'елю): пита, задава въпрос.

— „أَيَّانَ“ (еййане): кога, по кое време (въпросителна частица, изразяваща питане за време).

— „يَوْمُ الْقِيَامَةِ“ (йевмул-кыйаме): Денят на Възкресението, Съдният ден.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва състоянието на онези, които отричат Възкресението и отвъдния живот. Те питат с пренебрежение и присмех: „Кога ще настъпи Денят на Възкресението?“ Те не питат, за да търсят истината или да се поучат, а за да оспорят и отхвърлят самото му съществуване. Те искат да продължат в своето своеволие и грехове, без да мислят за отговорността пред Аллах. Въпросът им е израз на неверие и подигравка, а не на искрено търсене на знание. Аллах разкрива това тяхно състояние, за да предупреди и да покаже, че Денят на Съдния ден непременно ще дойде, независимо от тяхното отричане и присмех.

1. Поуки, които ни насърчават да обикнем исляма и Корана:

— Коранът разкрива истинските намерения на сърцата и ни учи на искреност в търсенето на истината.

— Денят на Възкресението е сигурен и ни напомня да се подготвим с добри дела, а не да го отричаме или да се подиграваме с него.

— Ислямът ни призовава да размишляваме сериозно за отвъдния живот, което ни носи надежда, отговорност и смисъл в живота.

— Вярата в Съдния ден ни предпазва от безразсъдство и ни подтиква към доброта, справедливост и покаяние.

— Коранът е милост и напътствие за всички, които се вслушват с отворено сърце и търсят истината.