Сура Аль-Кияма — Стих 5

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— بَلْ (бал): частица, която тук означава преминаване от едно твърдение към друго, с цел поправяне или изясняване на истинското положение.

— يُرِيدُ (юриду): желае, иска.

— الْإِنسَانُ (ал-инсан): човекът, човешкото същество.

— لِيَفْجُرَ (лийафджура): да продължава в нечестие, да върши грехове и да престъпва границите, да отхвърля истината.

— أَمَامَهُ (амамаху): пред себе си, в бъдещето, в дните, които предстоят.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че човекът, който отрича възкресението, всъщност не се стреми към истината и не търси доказателство, а желае да продължи да живее в нечестие и грехове в бъдещето, което го очаква, без нищо да го възпира. Той иска да остане на пътя на непокорството и да върши забраненото и занапред, затова отрича възкресението и въздаянието. Ако вярваше в отвъдния живот и в изчислението, щеше да се страхува и да се въздържа. Но той иска да продължи в своето своеволие и да отхвърля истината, която е пред него, включително възкресението и съда. Затова пита подигравателно: „Кога ще бъде Денят на възкресението?“ — не за да се убеди, а за да отхвърли и да отрече.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Коранът разкрива дълбоко човешката природа и мотивите на отричащите истината: те не отричат поради липса на доказателства, а защото искат да продължат в греха.

— Ислямът ни учи, че вярата в отвъдния живот е истинска пречка пред злото и нечестието; който вярва в срещата с Аллах, се въздържа и се стреми към добро.

— Коранът е милост и предупреждение: той ни показва последиците от упорството и ни призовава към покаяние и поправяне, преди да е станало късно.

— Човекът е призован да не отлага доброто и да не отхвърля истината, защото животът е кратък, а отвъдното е вечно.

— Вярата в Аллах и в Деня на съда дава на човека цел, надежда и сила да се бори със своите слабости, и го изпълва със спокойствие и сигурност.