Сура Ат-Таквир — Стих 18

1. Обяснение на думите в аята:

• وَالصُّبْحِ (уас-субхи): зората, утринната светлина.
• إِذَا (идза): когато.
• تَنَفَّسَ (танаффаса): буквално означава „дишаше“, „поемаше дъх“. Тук е използвано преносно — зората се разпростира и светлината ѝ се разлива, сякаш диша и оживява.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се заклева в зората, когато светлината ѝ започне да се разпространява и да изпълва хоризонта с настъпването на разсъмването. Изразът „когато диша“ е красиво поетично описание — сякаш зората е живо същество, което поема дъх и с този дъх разнася светлина и живот по земята. Това е моментът, в който мракът на нощта отстъпва и светът се изпълва с надежда и спокойствие, а вярващите започват деня си с молитва и помен за своя Господ.

Този заклевен израз идва в поредица от клетви, с които Всевишният потвърждава истинността на Корана и на посланието, предадено чрез благородния пратеник Джибрил (Гавриил), който е надарен със сила и високо положение при Аллах. Клетвата със зората носи утеха и вдъхновение — тя напомня на човека за милостта на Аллах, Който всяка сутрин подновява светлината и живота, точно както подновява и напътствието чрез Своето Слово.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах се заклева в знамения от Своето творение, за да насочи вниманието ни към тяхната красота и мъдрост. Зората е ежедневно чудо — символ на ново начало, на надежда и на милост.
• Изразът „когато диша“ ни учи да гледаме на природата с възхищение и да разпознаваме в нея знаците на Създателя.
• Клетвата подчертава величието на Корана и достоверността на откровението, което е достигнало до нас чрез верния пратеник.
• Всеки изгрев е покана да започнем деня с вяра, с благодарност и с добри дела, знаейки, че Аллах е Този, Който разпръсква мрака и дарява светлина — както в природата, така и в сърцата.