Сура Ат-Тауба — Стих 113

1. Пояснение на думите в аята:

• „مَا كَانَ“ (ма кана) – „не подобава“, „не е редно“.
• „يَسْتَغْفِرُوا“ (ястагфиру) – „да искат прошка“.
• „الْمُشْرِكِينَ“ (ал-мушрикин) – „многобожниците“, онези, които придават съдружници на Аллах.
• „أُولِي قُرْبَى“ (ули курба) – „близки роднини“.
• „تَبَيَّنَ“ (табайяна) – „стана ясно“, „изясни се“.
• „أَصْحَابُ الْجَحِيمِ“ (асхаб ал-джахим) – „обитателите на Огъня“, т.е. на Ада.

1. Тълкуване на аята:

Този аят ни учи, че нито Пророкът, нито вярващите трябва да молят Аллах за прошка на многобожниците, дори те да са им близки роднини. Това не е позволено, след като вече им е станало ясно, че тези хора са завършили живота си в неверие и са обитатели на Ада. Причината е, че молбата за прошка за човек, който е умрял в многобожие, не може да му помогне, защото Аллах не опрощава придаването на съдружници към Него. Всеки, който умре в такова състояние, е загубил пътя към Рая и е осъден на вечно наказание. Затова вярващият трябва да се подчини на решението на Аллах и да не иска прошка за онези, за които Аллах е отсъдил, че са от обитателите на Огъня. Това е израз на вяра, на приемане на Божията справедливост и на отказ от всякакво съчувствие към неверието, дори когато става дума за най-близки хора.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът ни учи на вярност към Аллах преди всичко, дори пред роднинските връзки, когато става дума за вярата.
• Ислямът е религия на яснотата и истината – той не ни оставя в съмнение какво е правилно и какво не.
• Вярата е милост, но и отговорност: ние се молим за прошка за живите, докато има надежда, но приемаме Божието решение за онези, които са умрели в неверие.
• Този аят ни показва колко е важно да живеем и да умрем в истинска вяра, защото само тя ни води към Рая.
• Ислямът ни учи да обичаме Аллах и Неговия Пророк повече от всичко, и да следваме напътствията на Корана с цялото си сърце, защото в тях има добро и мъдрост за целия ни живот.