Сура Ат-Тауба — Стих 114

1. Обяснение на думите в аята:

• اسْتِغْفَارُ (истигфар): молба за прошка към Аллах.
• مَوْعِدَةٍ (мау'ида): обещание, уговорка.
• تَبَيَّنَ (табайяна): стана ясно, разкри се.
• تَبَرَّأَ (табара'а): отрече се, скъса всякаква връзка.
• أَوَّاهٌ (авва̄х): човек, който много се смирява, много въздиша в молитва и се обръща към Аллах с тъга и надежда.
• حَلِيمٌ (халӣм): кротък, търпелив, снизходителен, който прощава на онези, които го нараняват.

1. Тълкувание на аята:

Аллах ни разяснява, че молбата на Ибрахим (Авраам), мир нему, за прошка за неговия баща, не е била нещо, което той е правил по своя прищявка или в противоречие с божественото наставление. Тя е била единствено заради обещание, което той сам бе дал на баща си – че ще се моли на своя Господ да го прости, с надеждата баща му да приеме вярата и да се насочи към истината. Когато обаче на Ибрахим стана напълно ясно, че баща му е враг на Аллах – защото увещанията и напътствията не дадоха никакъв резултат и той упорстваше в неверието си, а също и чрез откровение му бе разкрито, че баща му ще умре неверник – той се отрече от него и престана да се моли за прошка за него. Това негово първоначално молене беше проява на лично усърдие и надежда, а не неподчинение на заповед от Аллах. Наистина Ибрахим беше човек, който много се обръщаше към Аллах със смирение, много въздишаше в молитва и често прощаваше на хората, които му причиняваха зло и несправедливост.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че вярващият трябва да следва истината и да не упорства в нещо, след като му стане ясно, че то противоречи на волята на Аллах – точно както Ибрахим се отказа от молбата за прошка, щом разбра истината.
• Показва ни колко състрадателно и милостиво е сърцето на пророка Ибрахим – той се молеше за баща си от любов и надежда, а не от слабост или неподчинение.
• Напомня ни, че връзката с Аллах е по-важна от всяка роднинска връзка, когато става дума за вяра и истина.
• Разкрива ни красивите качества на Ибрахим – много молитва, смирение и търпение към хората – и ни подтиква да се стремим към тези добродетели.
• Утешава всеки вярващ, който се тревожи за близките си, които не приемат вярата: той прави всичко по силите си да ги напътства, но сърцето му намира покой в това, че истината е ясна и че Аллах е справедлив и милостив.
• Ни учи, че ислямът не изисква от нас да мразим хората, а да желаем доброто им и да се молим за тях, докато не стане ясно, че те са врагове на Аллах и упорстват в неверието.