Сура Ат-Тауба — Стих 27

1. Обяснение на думите в аята:

• «ثُمَّ» (сумма) – „после това“, „след това“.
• «يَتُوبُ اللَّهُ» (йетубу-Ллаху) – буквално „Аллах се обръща“; в контекста означава, че Аллах приема покаянието и прощава.
• «مِن بَعْدِ ذَٰلِكَ» (мин ба'ди залика) – „след това“, след споменатото наказание и поражение.
• «عَلَىٰ مَن يَشَاءُ» (аля ман яша') – „на когото пожелае“ – израз на Божията воля и милост.
• «غَفُورٌ» (Гафур) – „Многоопрощаващ“.
• «رَّحِيمٌ» (Рахим) – „Милосърден“.

1. Тълкуване на аята:

След като споменава наказанието, сполетяло неверниците – убийство и поражение – Аллах казва, че дори след това Той приема покаянието на онзи, когото пожелае. Това означава, че вратата на покаянието остава отворена: който се откаже от неверието и заблудата си и се обърне към исляма, Аллах приема неговото покаяние и му прощава. Аллах насочва към исляма когото пожелае и проявява Своята милост към него. Той е Многоопрощаващ за онези от Своите раби, които се покаят, и Милосърден към тях – приема покаянието им дори след неверие и извършване на грехове. Той дарява Своите благодеяния и прошка на когото пожелае.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят показва безкрайната милост на Аллах: дори след тежко неверие и грехове, вратата на покаянието остава отворена.
• Ислямът не отнема надеждата на никого – всеки, който искрено се обърне към Аллах, ще намери прошка и милост.
• Аллах не е отмъстителен, а Многоопрощаващ и Милосърден – Той приема покаянието и дарява напътствие на когото пожелае.
• Този аят ни учи, че никога не трябва да се отчайваме от милостта на Аллах, колкото и големи да са греховете ни, ако искрено се покаем.
• Той ни насърчава да се приближим до исляма с надежда и любов, защото Аллах желае доброто за Своите раби и им отваря път към прошката и милостта.