Сура Худ — Стих 101

1. Обяснение на думите в аята:

• „ظَلَمْنَاهُمْ“ (залямна̄хум): не сме им нанесли несправедливост.
• „ظَلَمُوا أَنفُسَهُمْ“ (залямӯ анфусахум): те самите нанесоха вреда на себе си.
• „أَغْنَتْ“ (агнат): помогна, отблъсна, предпази.
• „آلِهَتُهُمُ“ (а̄лихатухум): техните божества, идолите, на които се покланяха.
• „تَتْبِيبٍ“ (татбӣб): пълна загуба, унищожение и гибел.

1. Тълкуване на аята:

Аллах казва, че не е унищожил предишните народи без причина и без справедливост. Той не им е нанесъл несправедливост, а те самите са нанесли вреда на себе си чрез неверие, многобожие и поквара по земята. Когато дойде заповедта на техния Господ и ги сполетя наказанието, техните божества, на които се молеха вместо Аллах, не им помогнаха с нищо и не отблъснаха от тях нито една част от мъчението. Напротив, тези божества не им донесоха нищо друго освен още по-голяма загуба, гибел и разочарование. Така идолите, на които разчитаха, се превърнаха в причина за тяхното окончателно унищожение.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че Аллах е справедлив и не наказва никого без причина. Това ни дава сигурност и доверие в Неговата мъдрост и милост.
• Човек сам си навлича вреда, когато избира неверието и греха. Ислямът ни предпазва от това, като ни насочва към истинското поклонение на Единия Аллах.
• Никое друго нещо освен Аллах не може да ни помогне в трудния момент. Това ни освобождава от илюзиите и ни дава истинска опора.
• Коранът ни разказва за миналите народи, за да се поучим и да не повтаряме грешките им. Това е проява на Божията милост към нас.
• Ислямът ни призовава към искреност, покаяние и обръщане към Аллах, защото Той е Единственият, Който наистина може да ни помогне и да ни спаси.