Сура Йусуф — Стих 58

1. Пояснение на думите в аята:

• „وَجَاءَ“ (уа джа’а) – „и дойдоха“.
• „إِخْوَةُ يُوسُفَ“ (ихуату Юсуф) – „братята на Юсуф“.
• „فَدَخَلُوا عَلَيْهِ“ (фадахалю ‘алейхи) – „и влязоха при него“.
• „فَعَرَفَهُمْ“ (фа‘арафа-хум) – „и той ги позна“.
• „وَهُمْ لَهُ مُنكِرُونَ“ (уа хум лаху мункирун) – „а те не го познаха“ (буквално: „отричаха го“, т.е. не знаеха кой е).

1. Тълкувание на аята:

След дълги години на изпитания и след като Юсуф (мир нему) става високопоставен сановник в Египет, в земята настъпва тежък глад. Хората от околните земи, сред които и семейството на Якуб (мир нему), изпращат своите синове да търсят храна в Египет. Така братята на Юсуф пристигат там с товар, който да разменят за жито. Когато влизат при него, той веднага ги разпознава – това са неговите братя, които някога го хвърлиха в кладенеца. А те не го познават, защото от онова време са минали много години, той е бил още момче, а сега е мъж с променен вид и високо положение. Те дори не подозират, че този могъщ управител е техният изгубен брат.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Всемогъщият Аллах има пълен контрол над съдбите: Той превърна болката и раздялата на Юсуф в път към власт и прошка, показвайки, че след всяка трудност идва облекчение.
• Аятът ни учи на търпение и доверие в Аллах – дори когато близки ни наранят, не бива да губим вяра, защото Аллах може да обърне нещата по начин, който не очакваме.
• Прошката и великодушието на Юсуф, който не постъпва с братята си според стореното, са пример за висок морал, който ислямът насърчава.
• Историята показва колко мъдър и милостив е Коранът – той разказва реални човешки съдби, за да ни даде надежда и напътствие във всеки житейски изпитание.