Сура Ан-Нахль — Стих 53

1. Обяснение на думите в аята:

• „نِعْمَةٍ“ (ни‘ма) – благодат, благословия, добро, което човек получава.
• „مَسَّكُمُ“ (массакум) – докосна ви, сполетя ви, достигна до вас.
• „الضُّرُّ“ (ад-дурр) – вреда, беда, болест, бедност, трудност.
• „تَجْأَرُونَ“ (тадж’арун) – викате, зовете, обръщате се с молба и смирение, настоятелно призовавате.

1. Тълкувание на аята:

Всичко, което имате – било то напътствие във вярата, здраве, достатък в препитанието, деца или което и да е друго добро – идва единствено от Аллах. Той е Онзи, Който ви дарява с всяка благодат, и никой друг не може да ви я даде. След това, когато ви сполети беда – болест, немотия, недостиг или друго изпитание – вие се обръщате само към Него с гореща молба и смирено зовене, молейки Го да ви отстрани това, което ви е сполетяло. Така Онзи, Който дава благодатите и отстранява бедите, е Единственият, Който заслужава да бъде обожаван и към Когото трябва да се обръщаме.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всички благодати – и духовни, и материални – идват от Аллах. Това поражда в сърцето благодарност и смирение, а не гордост и самодоволство.
• Той ни показва, че при нужда и беда човекът по природа се обръща към своя Създател. Това е доказателство, че вярата в Аллах е вкоренена в човешката природа и че Той е истинският Избавител.
• Аятът ни насърчава да се обръщаме към Аллах с молба и в благодат, и в трудност, и да не търсим помощ от никого другиго освен от Него.
• Той ни показва милостта и грижата на Аллах към Неговите раби – Той дава, когато не искаме, и отстранява злото, когато Го зовем. Това ни прави по-близо до вярата и ни изпълва с надежда и любов към нашия Господ.
• Осъзнаването, че всяка благодат е от Аллах, ни прави по-щедри, по-състрадателни и по-скромни към другите, защото знаем, че всичко е дар от Него.