Сура Аль-Исра — Стих 83

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَنْعَمْنَا“ (ан‘амна) – дарихме благодат, оказахме благодеяние.
• „أَعْرَضَ“ (а‘рада) – обърна се настрани, отвърна се, отказа се.
• „نَأَى بِجَانِبِهِ“ (на’а биджанибихи) – отдалечи се, дръпна се встрани надменно, като че ли е независим и не се нуждае от никого.
• „مَسَّهُ الشَّرُّ“ (массаху аш-шарр) – докосна го злото, сполетя го беда, страдание, болест или бедност.
• „يَئُوسًا“ (я’усан) – силно отчаян, изгубил всякаква надежда.

1. Тълкуване на аята:

Когато Аллах дари човека с благодат – здраве, богатство, благополучие и лекота – той често се обръща настрани от своя Господ, отказва се да бъде благодарен и да Го възпоменава, и се отдалечава надменно, сякаш сам е постигнал всичко и не се нуждае от никого. Но щом го сполети беда – болест, бедност, страх или друго страдание – той изпада в дълбоко отчаяние и губи всякаква надежда за милостта на Аллах. Това е състоянието на повечето хора, освен онези, които Аллах е предпазил чрез вяра и упование в Него – те остават благодарни в благополучие и търпеливи в изпитание, знаейки, че всичко е в ръцете на Аллах и че Неговата милост е близо до праведните.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската вяра се проявява както в лекота, така и в трудност – благодарността при благодат и търпението при беда са признаци на искрена вяра.
• Напомня ни, че човекът е слаб по природа и лесно забравя своя Създател, когато е в охолство, и лесно се отчайва, когато е в нужда – затова винаги се нуждаем от връзка с Аллах.
• Насърчава ни да не подражаваме на надменните и отчаяните, а да бъдем от онези, които благодарят при благополучие и се надяват на Аллах при изпитание.
• Показва ни красотата на исляма, който възпитава в сърцето баланс между надежда и страх, между благодарност и търпение – и това е пътят към истинско спокойствие и успех в двата свята.