Сура Аль-Кахф — Стих 34

1. Обяснение на думите в аята:

• ثَمَرٌ (самар): плодове и добиви от дърветата, а също и богатство, което се умножава.
• يُحَاوِرُهُ (юхауируху): разговаря с него, води диалог, обменя думи.
• نَفَرًا (нафаран): хора, роднина, поддръжници, близки, които човек може да повика за помощ.

1. Тълкуване на аята:

Собственикът на двете градини имаше плодове и богатство. Той каза на своя спътник в разговор — вярващият човек — с надменност и самохвалство: „Аз имам повече имоти от теб и съм по-силен чрез своите хора и поддръжници.“ Той се гордееше със своето богатство и с многобройната си рода, смятайки това за доказателство за своето превъзходство. Така той се отклони от истината и забрави, че всичко това е дадено от Аллах като изпитание, а не като знак за Неговата любов или за превъзходство над другите.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Богатството и силата не са мерило за човешката стойност пред Аллах; истинската чест е в благочестието и вярата.
• Гордостта и самохвалството водят до заблуда и отдалечаване от благодарността към Аллах.
• Вярващият не се впечатлява от материалното превъзходство на неверниците, а остава твърд в своята вяра и упование в Аллах.
• Коранът ни учи да гледаме на светските блага като на временно изпитание, а не като на цел в живота.
• Разговорът между вярващия и неверника в този аят ни показва как вярата дава на човека достойнство и спокойствие, дори когато е по-беден на този свят.