Сура Аль-Кахф — Стих 38

1. Пояснение на думите в аята:

• "لَّٰكِنَّا" (лакинна): но аз, обаче аз – дума, която изразява изключение и разграничаване от казаното преди.
• "هُوَ" (хуа): Той – местоимение за възвеличаване и подчертаване.
• "رَبِّي" (рабби): моят Господ, моят Създател и Онзи, Който се грижи за мен и ме възпитава с благодатта Си.
• "أُشْرِكُ" (ушрику): да съпричастявам, да придавам съдружник – тоест да отдавам на някого друго това, което принадлежи само на Аллах.
• "أَحَدًا" (ахадан): никого, нито един.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от разговора между един вярващ и неговия спътник, който се гордееше с богатството и потомството си и отричаше възкресението. Вярващият му отговаряше с мекота и мъдрост. В предишния аят той каза, че ако виждаше себе си по-беден и с по-малко деца от него, това не го отклонява от вярата. А в този аят той ясно заявява своята позиция: „Но аз не казвам това, което казваш ти. Аз не споделям твоето неверие и твоята горделивост. Напротив, аз вярвам и изповядвам, че Аллах е моят Господ – единственият, Който ме е създал, който ме дарява с препитание и който ме възпитава с благодатта Си. Той е Онзи, Който дава всички блага и никой друг няма дял в това. Затова не придавам на моя Господ никого за съдружник – нито в господството Му, нито в божествеността Му, нито в поклонението, което Му отдавам. Само на Него се уповавам и само Него обожавам.“

Така вярващият противопоставя своето смирено признание за единобожие на арогантното самодоволство на своя другар. Той не се хвали със своето положение, а се гордее единствено с вярата си в Единия Аллах. Той не отвръща на грубостта с грубост, а отговаря с яснота и убеденост, като по този начин показва, че истинското богатство е вярата, а не материалните придобивки.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинският вярващ не се влияе от хвалбите и горделивостта на неверниците, а остава твърд в своето убеждение и ясно изповядва единобожието.
• Той ни показва красотата на ислямския характер: отговорът на арогантността е смирение, а на неверието – яснота и твърдост, без грубост.
• Напомня ни, че всички блага – здраве, препитание, семейство – идват от Аллах, и затова не бива да се гордеем с тях, а да благодарим на Дарителя.
• Утвърждава принципа на чист monoтеизъм (таухид): никой и нищо не заслужава поклонение освен Аллах, и никой не споделя с Него нито в господството, нито в божествеността.
• Насърчава ни да бъдем като този вярващ – да говорим истината с мекота, да не се страхуваме да заявим вярата си и да не търсим одобрението на хората за сметка на истината.
• Показва ни, че Коранът не е просто книга с правила, а жив разговор, който ни учи как да постъпваме в ежедневието и как да пазим вярата си чиста.