Сура Аль-Кахф — Стих 39

1. Обяснение на думите в аята:

• وَلَوْلَا (уа лаула̄): означава „защо не“ или „ако само“ – израз на подкана и лек укор.
• جَنَّتَكَ (джаннатака): твоята градина.
• مَا شَاءَ اللَّهُ (ма̄ ша̄'а Алла̄ху): „Това е, което Аллах пожела“ – израз на признание, че всичко е по волята на Аллах.
• لَا قُوَّةَ إِلَّا بِاللَّهِ (ла̄ куууата илля̄ билля̄х): „Няма сила освен чрез Аллах“ – признание, че всяка сила и способност идват единствено от Аллах.
• أَقَلَّ مِنكَ مَالًا وَوَلَدًا (ақалля минка ма̄лан уа уаладан): по-малко от теб по имот и деца.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се обръща към онзи човек, който се е гордял със своята градина и е проявил високомерие спрямо своя беден спътник. Казва му се: защо, когато влезе в градината си и се възхити на нейната красота и изобилие, не каза: „Това е, което Аллах пожела! Няма сила освен чрез Аллах!“? Тоест – защо не призна, че всичко това е дар от Аллах, и не Му благодари, вместо да се превъзнасяш? Защо не каза, че нямаш никаква сила сам по себе си да придобиеш или задържиш това, и че цялата мощ принадлежи единствено на Аллах?

След това вярващият, който беше по-беден, продължава да говори с кротост и вяра: „Ако ме виждаш, че съм по-малко от теб по имот и деца, то не се гордей с това. Възможно е моят Господ да ми даде нещо по-добро от твоята градина, а на твоята да изпрати наказание от небето, така че да стане пуста и безплодна земя, или водата ѝ да потъне дълбоко в земята и ти да не можеш да я извадиш.“ Това е предупреждение, че богатството и децата не са доказателство за Божието благоволение, нито бедността – за Неговото недоволство. Истинската мярка е вярата и благодарността.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да признаваме, че всички блага идват от Аллах, и да казваме „ما شاء الله“ – „Това е, което Аллах пожела“ – когато видим нещо добро у себе си или у другите. Това е израз на смирение и благодарност.
• Думите „لا قوة إلا بالله“ – „Няма сила освен чрез Аллах“ – ни напомнят, че без помощта на Аллах не можем да постигнем нищо. Това ни пази от високомерие и самонадеяност.
• Аятът ни учи, че не трябва да се гордеем с материални притежания или деца, защото те са изпитание и временен дар. Истинската стойност е във вярата и добрите дела.
• Вярата на бедния човек, който не завижда, а се уповава на Аллах и предупреждава с доброта, е пример за истинско благородство. Това ни показва красотата на ислямския характер – смирение, доверие в Аллах и добро отношение към другите.
• Коранът ни предлага практични думи, които ни свързват с Аллах във всеки момент – думи на благодарност и признание на Неговата сила. Те ни носят спокойствие и ни пазят от заблуда.