Сура Марьям — Стих 23

1. Обяснение на думите в аята:

• فَأَجَاءَهَا: „И я принуди, доведе я“ – означава, че болките на раждането я принудиха и я доведоха до онова място.
• الْمَخَاضُ: „Раждане, родилни болки“ – движенията на плода и болките преди раждането.
• جِذْعِ النَّخْلَةِ: „Стволът на палмовото дърво“ – стъблото на финиковата палма.
• نَسْيًا: „Забравено, изоставено нещо“ – нещо, което е захвърлено и никой не се сеща за него.
• مَّنسِيًّا: „Напълно забравено“ – потвърждение, че никой не би си спомнил за нея, нито би я споменал.

1. Тълкуване на аята:

Когато наближи часът на раждането, родилните болки принудиха Марям (мир на нея) да се оттегли и да се облегне на стъблото на една палма. Тя остана сама, без помощник и без близък до нея, в момент на голяма болка и страх. Тогава, от силата на страданието и от срама пред хората, тя каза: „О, да бях умряла преди това, да бях изчезнала напълно и никой да не знаеше за мен, нито да ме споменаваше!“ Тя пожела смъртта не от недоволство към Божието решение, а от страх да не бъде обвинена в нещо недостойно и от притеснение какво ще кажат хората, когато видят, че ражда дете без съпруг. Тя пожела да бъде забравена и неизвестна, за да не бъде предмет на клюки и подозрения.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва човешката слабост дори у една праведна и избрана жена като Марям – и това ни учи, че ислямът не изисква от хората да бъдат свръхчовеци, а разбира тяхната болка и страх.
• Коранът предава честно и с голяма точност трудните моменти от живота на пророците и праведниците, което показва неговата правдивост и дълбочина.
• В тези думи на Марям има утеха за всеки, който се чувства сам, изплашен или засрамен: дори в най-тежкия момент Аллах не я изостави, а ѝ даде помощ и облекчение.
• Аятът ни учи да не съдим прибързано за другите, защото не знаем какво изживяват и какви са обстоятелствата им.
• Той ни напомня, че след всяка трудност идва облекчение, и че Аллах винаги е близо до Своите искрени раби.