Сура Марьям — Стих 24

1. Обяснение на думите в аята:

— «فَنَادَاهَا»: извика ѝ, обърна се към нея с глас.

— «مِن تَحْتِهَا»: от мястото под нея, откъм краката ѝ.

— «أَلَّا تَحْزَنِي»: да не тъгува, да не се натъжава и да не се страхува.

— «سَرِيًّا»: малка рекичка, поток, извор с течаща вода.

1. Тълкуване на аята:

Когато Марям (Мария) останала сама в усамотеното място, изпитвайки болката на раждането и страха от това, което ще кажат хората, Всевишният Аллах ѝ изпратил утеха. Някой извикал към нея изпод нея — според тълкувателите това бил или ангелът Джибрил, или новороденото дете Иса (Иисус), което проговорило по волята на Аллах. Гласът ѝ казал: не тъгувай, не се страхувай и не се тревожи. Твоят Господ е сторил под теб чудо — направил е да бликне поток с чиста вода, от която да пиеш и да се освежиш. Така Аллах се погрижил за нея в най-тежкия ѝ момент: дал ѝ утеха за сърцето, храна от плодовете на палмата и вода за пиене, за да се успокои и да придобие сила. Това е знак за безкрайната милост на Аллах към Своите искрени раби — Той не изоставя онзи, който се уповава на Него, дори когато всички причини изглеждат невъзможни.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аллах е близо до Своите раби и им помага в моменти на слабост и безпомощност, дори когато човекът не вижда изход.

— Истинската вяра носи спокойствие на сърцето: когато човек се уповава на Аллах, Той му дава утеха и го подкрепя по начини, които не очаква.

— Чудесата в Корана показват всемогъществото на Аллах — Той създава вода, живот и спасение там, където никой друг не може.

— Марям е пример за търпение, целомъдрие и преданост към Аллах; нейната история ни учи да останем твърди във вярата си и да не се отчайваме.

— Коранът разказва тези истории, за да укрепи сърцата на вярващите и да им напомни, че милостта на Аллах е винаги близо.