Сура Марьям — Стих 22

1. Обяснение на думите в аята:

• فَحَمَلَتْهُ (фа-хамалат-ху): „и го зачена“ – става дума за зачеването на Иса (Иисус) в утробата на Марям.
• فَانتَبَذَتْ بِهِ (фан-табазат бихи): „и се оттегли с него“ – означава да се уедини и отдалечи, носейки го в себе си.
• مَكَانًا قَصِيًّا (маканан касиййа): „на далечно място“ – място, отдалечено от хората и от очите им.

1. Тълкуване на аята:

След като ангел Джибрил (Гавриил) вдъхна духа в Марям по заповед на Аллах, тя зачена Иса в утробата си. Когато усети това, тя се оттегли с него далеч от хората – на едно отдалечено място, далеч от семейството и народа си. Направи го, за да избегне упреците и обвиненията на своите съплеменници, които щяха да я укорят, че е родила дете без съпруг. Това уединение беше израз на нейната загриженост, срам и желание да се предпази от людските приказки, като същевременно се уповаваше на Аллах в това изпитание.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва величието на Аллах и Неговата способност да сътвори живот без обичайните причини – Той е Всемогъщ и прави каквото пожелае.
• Разкрива се достойнството и благочестието на Марям – една от най-добрите жени, която въпреки трудностите остана твърда във вярата си и се уповаваше на Аллах.
• Напомня ни, че вярващият понякога е изпитван и може да се почувства самотен, но Аллах винаги е с него и го напътва.
• Показва, че скромността и предпазването от злословие са похвални качества, особено когато човек пази честта си и се доверява на Създателя.
• Корана разказва тези истории, за да укрепи сърцата на вярващите и да им даде пример за търпение, вяра и упование в Аллах.