Сура Марьям — Стих 42

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „يَا أَبَتِ“ (я̄ абати): обръщение към бащата с обич и нежност, означаващо „о, татко мой“.

— „لِمَ“ (лима): съкратена форма на „لِمَاذَا“ — „защо“, „по каква причина“.

— „مَا لَا يَسْمَعُ“ (ма̄ ла̄ ясма‘у): онова, което не чува — имат се предвид идолите и статуите, които не притежават слух.

— „وَلَا يُبْصِرُ“ (уа ла̄ юбсиру): и не вижда — те нямат зрение.

— „وَلَا يُغْنِي عَنكَ شَيْئًا“ (уа ла̄ югнӣ ‘анка шай’ан): и не те предпазва, не те избавя от нищо, не ти носи полза и не отблъсква вреда.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах ни разказва за един важен момент от живота на пророк Ибрахим (Авраам), мир нему. Той се обръща към своя баща Азар с думи, изпълнени с уважение и състрадание, като го нарича „о, татко мой“ — обръщение, което показва неговата нежност и загриженост към родителя му. Ибрахим го пита: „Защо обожаваш онова, което не чува, не вижда и не може да ти бъде от никаква полза?“

Пророк Ибрахим посочва на баща си, че идолите, на които той се покланя, са напълно безпомощни. Те не чуват молитвите, отправени към тях, не виждат поклонението на онези, които им служат, и не могат нито да отстранят зло, нито да донесат добро. Те не притежават никаква сила да помогнат или да навредят, нито да предпазят човека от наказанието на Аллах.

С този въпрос Ибрахим не просто упреква баща си, а го призовава с мъдрост и мекота да се замисли над безсмислието на поклонението пред безжизнени предмети. Той го насочва към истината — че само Аллах, Създателят, Който чува, вижда и владее всичко, е достоен за поклонение. Този аят разкрива и дълбоката грижа на Ибрахим за спасението на баща му, както и неговото благонравие при призоваването към истината.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

— Аятът ни учи на уважение и нежност в обръщението към родителите, дори когато не споделяме тяхната вяра или убеждения. Ибрахим ни дава пример как да призоваваме с мъдрост и добро слово.

— Той ни показва колко е важно да се замислим върху това на кого или на какво се покланяме. Всяко нещо, което не чува, не вижда и не може да ни помогне, не заслужава нашето поклонение.

— Аятът ни напомня, че истинският Бог е Аллах — Чуващият, Виждащият, Всемогъщият, Който единствен може да донесе полза и да отстрани вреда.

— Той ни насърчава да търсим истината с разум и искреност, и да се грижим за близките си, като ги призоваваме към доброто с любов и търпение.

— В него се крие и утеха: ислямът е религия на ясните доказателства и здравия разум, която ни води към поклонение на Единствения, достоен за това — Аллах.