Сура Аль-Бакара — Стих 100

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عَاهَدُوا (ахаду): сключиха договор или завет.
• نَبَذَهُ (набазаху): го захвърли, го отхвърли, го наруши.
• فَرِيقٌ (фарикун): група, част от тях.
• بَلْ (бал): дори повече, напротив.

1. Тълкувание на аята:

Този аят разкрива едно от лошите качества на синовете на Израил – тяхното постоянно нарушаване на заветите. Всеки път, когато поемат ангажимент или сключат договор – включително обещанието, че ще повярват в пророка Мухаммед, мир нему, ако се появи, както е споменато в Тората – част от тях веднага го отхвърлят и го нарушават. Те сключват завет днес и го развалят утре. Това е тяхно постоянно поведение. Всъщност по-голямата част от тях не вярват истински в това, което е низпослано от Аллах, защото истинската вяра води до изпълнение на обещанията и заветите. Липсата на вяра у тях е причината за постоянното им нарушаване на заветите.

1. Поуки от аята, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на важността да бъдем верни на обещанията и заветите си, защото нарушаването им е признак на лицемерие и слаба вяра.
• Истинската вяра в Аллах и Неговите писания естествено води до честност и изпълнение на ангажиментите.
• Коранът разкрива историята на предишните общности, за да ни предпази от техните грешки и да ни насочи към правия път.
• Ислямът цени високо честността и почтеността, и всеки, който търси истината, ще намери в Корана ясно ръководство и мъдрост.
• Вярата не е само думи, а действия – тя се проявява в спазването на обещанията и в придържането към Божиите заповеди.