Сура Аль-Бакара — Стих 12

1. Обяснение на думите в аята:

• أَلَا (Аля) – дума за привличане на вниманието, с която се обръщаме към слушателя, за да обърне специално внимание на следващото изречение.
• الْمُفْسِدُونَ (ал-муфсидун) – онези, които вършат развала, поквара и разрушение – както в себе си, така и сред хората.
• لَا يَشْعُرُونَ (ля яш'урун) – те не усещат, не осъзнават, не проумяват истинската същност на това, което вършат.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах обръща внимание на едно важно положение и разкрива истинската същност на лицемерите. Те твърдят, че вършат добро и поправят нещата, но в действителност те самите са тези, които причиняват развала. Тяхното деяние – скриването на неверието и възпрепятстването на хората от пътя на вярата – е истинска поквара. Те обаче не осъзнават това поради своето невежество, упорство и самозаблуда. Те са убедени, че пътят, по който вървят, е правият и че вършат нещо добро, затова не усещат, че всъщност са причинители на развала. Този аят показва колко дълбока може да бъде заблудата на човека, когато се отклони от истината, и че човек може да върши зло, мислейки си, че върши добро.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската мярка за добро и зло не е това, което ние самите си мислим, а това, което Аллах е определил като добро и зло. Затова е важно да търсим истината от Корана и Сунната, а не да се доверяваме само на собствените си представи.
• Показва ни колко е важно да проверяваме делата и намеренията си – дали наистина са в съответствие с Божието повеление, или само ни се струват добри.
• Напомня ни, че лицемерието и заблудата могат да бъдат толкова дълбоки, че човек да не осъзнава вредата, която причинява. Затова искреното обръщане към Аллах и търсенето на знание са път към спасение.
• Аятът ни насърчава да бъдем честни със себе си и да не упорстваме в грешка, а да приемаме истината, когато ни се посочи – защото това е пътят на вярващия.
• И най-важното – Коранът ни разкрива истинската природа на нещата и ни предпазва от самозаблуда, което е голяма милост за всеки, който се вслуша в него.