Сура Аль-Бакара — Стих 183

1. Обяснение на думите в аята:

• «يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا»: О, вие, които повярвахте в Аллах и последвахте Неговия Пратеник.
• «كُتِبَ»: Предписано, наложено като задължение.
• «الصِّيَامُ»: Постът — въздържане от ядене, пиене и други неща, които го нарушават, от зори до залез слънце, с намерение за поклонение на Аллах.
• «كَمَا كُتِبَ عَلَى الَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ»: Както беше предписан на онези преди вас — на предишните пророци и общности.
• «لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ»: За да се пазите от греховете и да постигнете богобоязливост.

1. Тълкуване на аята:

Аллах се обръща към вярващите с призив, изпълнен с милост и напътствие, като им съобщава, че им е предписал поста, както го е предписал и на общностите преди тях. В това има утеха и насърчение — вярващите не са първите, на които е възложено това поклонение, а то е било задължение и за предишните народи. Целта на поста не е просто въздържание от храна и напитки, а по-висша цел — постигане на богобоязливост. Чрез поста човек се учи да се владее, да се отказва от позволеното в името на Аллах, а това го прави по-способен да се отказва и от забраненото. Така постът се превръща в щит между човека и греховете, и в средство за приближаване към Аллах чрез покорство и поклонение.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не натоварва вярващия с нещо, което предишните общности не са носили — това показва приемственост и мъдрост в Божиите закони.
• Постът е поклонение, което пречиства душата и укрепва волята, и е достъпно за всеки — богат и беден, силен и слаб.
• Целта на всички поклонения е да ни направи по-добри хора, по-далеч от греха и по-близо до Аллах.
• Милостта на Аллах личи в това, че Той не ни оставя без напътствие, а ни дава средства да се пречистим и да заслужим Неговото доволство.
• Коранът говори на вярващите с нежност и уважение, наричайки ги «о, вие, които повярвахте» — това е чест и покана да изпълним това, което ни е възложено, с радост и надежда за награда.