Сура Аль-Бакара — Стих 19

1. Обяснение на думите в аята:

• صَيِّبٍ (саййиб): силен дъжд, изливащ се от небето.
• ظُلُمَاتٌ (зулумат): множествено число на „тъмнина“ – пластове мрак, един над друг.
• رَعْدٌ (ра‘д): гръм – звукът, който се чува при мълния.
• بَرْقٌ (барк): светкавица – светлината, която проблясва в небето.
• صَوَاعِقِ (сауа‘ик): множествено число на „са‘ика“ – всяко унищожително наказание, гръмотевичен удар, който поразява.
• حَذَرَ الْمَوْتِ (хазара-л-маут): от страх от смъртта, от гибел.
• مُحِيطٌ (мухит): обхващащ, обграждащ отвсякъде – никой не може да се изплъзне от Него.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах дава още един пример за лицемерите – този път с проливен дъжд, който се изсипва от небето. Този дъжд носи със себе си плътни тъмнини, един мрак над друг, силен гръм и ярки светкавици. Хората, изложени на това, са обхванати от ужас. Те чуват оглушителните гърмежи и от страх да не бъдат поразени от гръмотевичните удари, които биха могли да ги убият, запушват ушите си с пръсти. Те правят всичко възможно да се предпазят от смъртта, защото са изпълнени със страх.

Този образ описва състоянието на лицемерите пред истината на Корана. Когато чуят ясните знамения и предупрежденията за наказание, те се затварят, страхуват се и бягат, сякаш запушват ушите си, за да не чуят истината, която ги призовава към вяра и отговорност. Те се страхуват от смъртта и от онова, което идва след нея, но не осъзнават, че не могат да избягат от Аллах.

Накрая Всевишният завършва аята с думите, че Аллах обхваща неверниците – те не могат да Му се изплъзнат, не могат да избегнат Неговата сила и справедливост. Колкото и да бягат и да се крият, те са в Неговата хватка.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко милостив е Аллах, че ни описва състоянието на хората, които бягат от истината, за да се предпазим от техния път и да не изпадаме в същото положение.
• Корана използва живи и разбираеми примери, за да ни доближи до истината – това е знак за неговата мъдрост и загриженост към хората.
• Аятът ни учи, че страхът от смъртта и бягството от отговорност не могат да спасят човека. Истинската сигурност е във вярата в Аллах и в обръщането към Него.
• Колкото повече размишляваме върху тези образи, толкова повече осъзнаваме, че ислямът не ни кара да се страхуваме от истината, а ни призовава да я приемем с отворени сърца и да намерим в нея спокойствие и спасение.
• Вярата в Аллах ни освобождава от страха – защото Той е Обграждащият, но също и Милосърдният, и Прощаващият за онези, които се обръщат към Него.