Сура Аль-Бакара — Стих 20

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• يَكَادُ (якаду) – почти, едва не; изразява приближаване до нещо без непременното му осъществяване.
• الْبَرْقُ (ал-барк) – светкавицата, мълнията, която бляска на небето по време на буря.
• يَخْطَفُ (яхтафу) – грабва, отнема светкавично; „хатф“ означава бързо отнемане.
• أَبْصَارَهُمْ (абса̄рахум) – техните зрения, техните очи.
• كُلَّمَا (куллама̄) – всеки път когато, винаги щом.
• أَضَاءَ (ада̄’а) – освети, озари, разпръсна светлина.
• مَشَوْا (машау) – вървяха, придвижваха се.
• أَظْلَمَ (азлама) – потъмня, стана тъмно.
• قَامُوا (ка̄му) – стояха, спряха, останаха неподвижни.
• لَوْ شَاءَ اللَّهُ (лау ша̄’а Алла̄х) – ако Аллах бе пожелал.
• لَذَهَبَ (лазахаба) – непременно би отнел, би премахнал.
• سَمْعِهِمْ (сам‘ихим) – техния слух.
• قَدِيرٌ (кадӣр) – всемогъщ, способен на всяко нещо.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах описва състоянието на лицемерите чрез подобие на хора, попаднали в силна буря с мълнии и светкавици. Светкавицата е толкова ярка и силна, че почти изтръгва зрението им – толкова е ослепителна. Всеки път, когато светкавицата озари пътя пред тях, те пристъпват напред и вървят в нейната светлина; а щом тя угасне и настъпи тъмнина, те спират объркани и неподвижни, неспособни да продължат.

Това е точното описание на лицемерите спрямо истината и Корана. Когато истината им се разкрие и им стане ясна за момент, те привидно я приемат и тръгват напред; но щом се появи съмнение или изпитание, те се отдръпват и остават в мрака на своето колебание и лицемерие. Те не се възползват истински от светлината на вярата, а само пристъпват колебливо, без трайна убеденост.

След това Аллах заявява, че ако пожелаеше, Той напълно би могъл да им отнеме и слуха, и зрението – точно както е отнел вътрешното им прозрение и слушане на истината. Това е предупреждение: тяхната слепота и глухота за истината са резултат от тяхното упорство и отказ да приемат напътствието. Аллах е всемогъщ над всяко нещо – нищо не Му е трудно и нищо не може да Му устои.

В по-широк смисъл, този аят ни учи, че лицемерието и колебанието между вярата и неверието оставят човека в състояние на духовна тъмнина и обърканост. Светлината на истината идва и си отива според отношението на сърцето – който искрено я търси, ще върви в нея; а който я отхвърля, ще остане в мрака на собствения си избор.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е светлина – той осветява пътя на човека и му помага да върви уверено към истината и доброто. Който се придържа към него, никога не остава в тъмнина.
• Искреността е ключът – Аллах дава напътствие на онзи, който искрено желае истината. Лицемерието и колебливостта лишават човека от трайна полза, дори когато истината му се покаже за миг.
• Аллах е всемогъщ и справедлив – Той има пълна власт над всичко и никой не може да избяга от Неговото знание и мощ. Това ни учи на смирение и упование в Него.
• Вярата изисква постоянство – не е достатъчно да видим истината за момент; нужно е да вървим в нейната светлина постоянно, с твърдо сърце и решителност.
• Ислямът е път на яснота и сигурност – за разлика от объркаността и колебанието, ислямът дава на човека ясна посока, спокойствие и увереност в живота и отвъдното.

Нека всеки, който търси истината, се обърне към Корана с отворено сърце – там ще намери светлина, която никога не угасва, и напътствие, което никога не го изоставя.