Сура Аль-Бакара — Стих 18

1. Обяснение на думите в аята:

• صُمٌّ (сумм): глухи – в смисъл, че не чуват истината с приемане и размисъл.
• بُكْمٌ (букм): неми – в смисъл, че не говорят истината и не я изповядват.
• عُمْيٌ (умй): слепи – в смисъл, че не виждат светлината на напътствието и нямат прозрение.
• فَهُمْ لَا يَرْجِعُونَ (фахум лā ярджи'ӯн): те не се връщат – не се отказват от заблудата си и не се обръщат към истината и вярата.

1. Тълкуване на аята:

Тези хора са глухи за истината – не я слушат с готовност да я приемат; неми са за истината – не я произнасят и не я изповядват; слепи са за истината – не я виждат с прозрението на сърцето. Затова те не могат да се върнат към вярата, която са изоставили, и не се отказват от заблудата си, за да поемат по правия път. Те са загубили способността да възприемат напътствието, защото сами са затворили пътищата към него – слуха, говора и зрението на сърцето – и са останали в тъмнината на своя избор.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Коранът ни учи, че напътствието е дар и отговорност: човек трябва да отвори сърцето и ума си, за да чуе, разбере и приеме истината.
• Ислямът не принуждава, а призовава към размисъл и искреност; който търси истината с чисто сърце, ще намери пътя към нея.
• Аятът ни предупреждава да не затваряме очи, уши и език за доброто, защото упорството в грешката води до загуба на способността да се върнем към правия път.
• В Корана има милост и надежда: всеки, който се обърне към Аллах с искрено покаяние, ще намери прошка и напътствие, защото вратата на връщането е отворена, докато човек е жив.
• Ислямът цени слушането, говоренето и виждането като средства за добро – да слушаме истината, да говорим истината и да виждаме знаменията на Аллах в света и в себе си.