Сура Аль-Бакара — Стих 92

1. Обяснение на думите в аята:

• وَلَقَدْ – „И наистина“ – израз, който потвърждава и подчертава казаното.
• جَاءَكُم – „дойде при вас“ – тоест дойде при вашите предци.
• مُّوسَىٰ – Муса (Моисей), мир нему, пратеникът на Аллах.
• بِالْبَيِّنَاتِ – „с ясните знамения“ – това са очевидните чудеса и доказателства, които показват истинността на неговата пророческа мисия.
• اتَّخَذْتُمُ – „взехте, приехте“ – тоест направихте го за себе си.
• الْعِجْلَ – „телето“ – златният телец, който направиха за идол.
• مِن بَعْدِهِ – „след него“ – след като Муса замина за уговорената среща с Господа.
• ظَالِمُونَ – „потисници, несправедливи“ – тоест престъпихте границите и извършихте голяма несправедливост.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава за състоянието на синовете на Исраил и за тяхната тежка грешка. Той казва, че наистина Муса, мир нему, дойде при тях с ясни знамения и чудеса, които недвусмислено доказваха, че той е пратеник на Аллах. Сред тези знамения бяха потопът, скакалците, въшките, жабите и други велики чудеса, споменати в Корана. Въпреки това, след като Муса замина за уговорената среща с Господа, те си направиха от злато теле и го приеха за божество, на което се покланяха. С това те престъпиха границите, извършиха огромна несправедливост и придадоха съдружник на Аллах, Който единствен заслужава поклонение.

1. Поуки от аята, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че Аллах е изпратил на хората ясни знамения и доказателства, за да не остане никой с извинение пред истината. Това е проява на Божията милост и справедливост.
• Той ни предупреждава да не следваме пътя на онези, които, след като са видели истината, са се отклонили към идолопоклонство и несправедливост.
• Аятът ни учи, че поклонението трябва да бъде само за Аллах, без никой съдружник, и че всяко отклонение от това е голяма несправедливост към самите нас.
• В него има утеха и напътствие: колкото и да грешат хората, вратата на покаянието остава отворена, а Коранът е ясен пътеводител към истината и спасението.
• Той ни подтиква да ценим знаменията на Аллах, да размишляваме над тях и да останем твърди в единобожието, за да не се подведем като предишните народи.