Сура Аль-Бакара — Стих 93

1. Обяснение на думите в аята:

• مِيثَاقَكُمْ (миса̄какум): вашият завет, твърдото обещание, което сте поели.
• الطُّورَ (ат-Тӯр): планината Синай (Тур Сина).
• بِقُوَّةٍ (би-кувва): със сила, сериозност и решителност, тоест с усърдие и без колебание.
• وَاسْمَعُوا (уасма‘ӯ): и слушайте, тоест приемете и се покорете.
• وَعَصَيْنَا (уа‘асайна̄): и се разбунтувахме, не се подчинихме.
• وَأُشْرِبُوا (уа ушрибӯ): буквално „напоени бяха“ – тоест любовта към телето (златния телец) проникна дълбоко в сърцата им, смеси се с тях.
• الْعِجْلَ (ал-‘иджл): телецът, златният телец, който те направиха за божество.
• بِئْسَمَا (би’сама̄): колко лошо е това, колко отвратително.
• يَأْمُرُكُم بِهِ إِيمَانُكُمْ (я’мурукум бихӣ ӣма̄нукум): това, което вашата вяра ви повелява.

1. Тълкувание на аята:

Спомнете си, о, синове на Израил, когато Аллах взе от вас твърд завет да приемете това, което Муса (мир нему) ви донесе от Тората, и да му се подчините. Но вие нарушихте завета. Тогава Аллах издигна планината Тур над главите ви като предупреждение и заплаха, и каза: „Вземете това, което ви дадохме, със сериозност, усърдие и решителност, и слушайте с приемане и покорство!“ Ако не го направите, планината ще падне върху вас.

Но вие отговорихте с думите: „Чухме с ушите си, но се разбунтувахме и не се подчинихме.“ Сърцата ви бяха дълбоко просмукани с любов към телето, което обожавахте, и тази любов се беше смесила с тях поради вашето неверие и упорство в отстъпничеството.

Кажи, о, Пророче: „Колко лошо е това, което вашата вяра ви повелява – а именно да обожавате телето и да отхвърляте истината – ако наистина сте вярващи!“ Защото истинската вяра никога не се съчетава с неверие и поклонение на идоли. Вие твърдите, че вярвате в това, което ви е низпослано, но делата ви опровергават думите ви.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко сериозен е заветът с Аллах и че вярата не е само думи, а изисква искреност, покорство и дела.
• Той ни учи, че истинската вяра и неверието не могат да съществуват заедно в едно сърце – сърцето трябва да бъде очистено от любовта към фалшивите божества.
• Аятът ни предупреждава срещу лицемерието – да казваме „чухме“, докато в сърцата си се бунтуваме. Ислямът ни призовава към искреност между думи и дела.
• В него има милост и справедливост: Аллах изпраща предупреждения и знамения, за да върне хората към истината, преди да ги накаже.
• Коранът разкрива историята на предишните общности не за да ни забавлява, а за да ни поучи и предпази от същите грешки.
• Ислямът е религия на яснота и честност – той ни кара да се замислим за състоянието на сърцето си и да се стремим към чиста вяра, която се проявява в дела.