Сура Аль-Анбия — Стих 24

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَمِ (ами): частица, която тук означава порицание и учудване, сякаш се казва: „Нима наистина?“
• اتَّخَذُوا (иттахазу): взеха си, приеха за себе си.
• مِن دُونِهِ (мин дунихи): освен Него, вместо Него.
• آلِهَةً (алиха): божества, идоли.
• بُرْهَانَكُمْ (бурханакум): вашето доказателство, вашият довод.
• ذِكْرُ (зикру): напомняне, поучение, споменаване.
• مَّعِيَ (ма‘ия): които са с мен, т.е. моите последователи.
• مُّعْرِضُونَ (му‘ридун): отвръщат се, обръщат гръб.

1. Тълкувание на аята:

Нима тези, които отричат истината, са си взели за богове други същества освен Аллах, като смятат, че те могат да помагат или вредят, да дават живот или да причиняват смърт? Кажи, о, Пратенико, на тези многобожници: Доведете доказателството си и покажете своя довод, че тези божества заслужават да бъдат обожествявани и да им се покланяте. Нима в Корана, който ми бе низпослан, или в книгите, низпослани на предишните пратеници, има някакво доказателство за това, което твърдите? Не, там няма нищо подобно. Напротив, всички тези книги учат на чисто единобожие и отхвърлят всяко съдружаване с Аллах. Истината е, че повечето от тези многобожници не познават истинската същност на нещата – те не знаят кое е правото и кое е кривото, кое е истинското единобожие и кое е заблудата. Те следват само невежество и сляпо подражание на своите предци, без да имат никакво разумно основание. Затова те се отвръщат от истината и не искат да я приемат, макар тя да е ясна и доказана.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не иска от хората сляпа вяра, а ги призовава да търсят доказателства и разумни доводи. Всеки, който искрено търси истината, ще намери в Корана ясни доказателства за единобожието.
• Коранът и предишните свещени книги са единодушни в основата на вярата – че няма друг бог освен Аллах. Това единство между всички пророци е силен довод за истинността на исляма.
• Човек не трябва да следва сляпо традициите на своите предци, ако те противоречат на ясните доказателства. Ислямът освобождава ума от оковите на невежеството и подражанието.
• Отвръщането от истината често идва от липса на знание и от упорство. Затова търсенето на знание е важна част от вярата и помага на човека да се доближи до Аллах.
• Милостта на исляма се проявява в това, че той не налага вярата със сила, а призовава с доказателства и разумни аргументи, оставяйки на човека свободата да избере истината.