Сура Аль-Анбия — Стих 25

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَرْسَلْنَا (арсална) – изпратихме.
• رَسُول (расул) – пратеник, пророк, който носи послание от Аллах.
• نُوحِي (нухи) – даваме откровение, вдъхновяваме.
• إِلَٰه (илях) – божество, това, на което се покланяме.
• فَاعْبُدُونِ (фа‘будуни) – затова се покланяйте на Мен (само на Аллах).

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всемогъщият съобщава на Своя Пратеник (с.а.с.), че Той никога не е изпращал пратеник преди него без да му даде откровението, че няма друго истинско божество освен Аллах. Всички пророци – от първия до последния – са били изпратени с едно и също основно послание: да се покланяме само на Аллах, без да Му придаваме съдружници. Това е единната основа на вярата, върху която са се градили всички божествени послания. Всеки пратеник е бил вдъхновен с тази истина: че само Аллах заслужава поклонение, и че хората трябва да насочат своята преданост, молитви и поклонение единствено към Него. Затова Аллах заповядва: „Затова се покланяйте на Мен“ – тоест отдавайте чисто поклонение само на Аллах, без да Го съдружавате с нищо.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Единството на посланието на всички пророци показва, че ислямът не е нова религия, а продължение и завършек на истинската вяра в Единия Бог.
• Аятът ни учи, че поклонението трябва да бъде насочено единствено към Аллах – това е пътят на истинската свобода и достойнство.
• В него има милост и яснота: Аллах не ни е оставил в объркване, а е изпратил пратеници с ясно послание.
• Осъзнаването, че всички пророци са призовавали към едно и също, укрепва вярата и ни свързва с великата верига на божествените послания.
• Поклонението само на Аллах носи спокойствие на сърцето и освобождава човека от робството на сътворените неща.