Сура Аль-Хаджж — Стих 37

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «لَن يَنَالَ اللَّهَ» (лан яналя-Ллаха): не означава, че нещо физически достига до Аллах, а че не се приема и не се издига към Него.

— «لُحُومُهَا وَلَا دِمَاؤُهَا» (лухумуха уа ля дима'уха): месата и кръвта на жертвените животни.

— «التَّقْوَى» (ат-таква): богобоязливостта, искреността и чистото намерение в сърцето.

— «سَخَّرَهَا» (саххараха): подчини ги, направи ги покорни и достъпни за вас.

— «لِتُكَبِّرُوا اللَّهَ» (литукаббиру-Ллаха): да възвеличавате Аллах и да Го прославяте.

— «الْمُحْسِنِينَ» (ал-мухсинин): онези, които вършат добро искрено и безупречно в поклонението и в отношенията с хората.

1. Тълкувание на аята:

Аллах не се нуждае от месата и кръвта на жертвените животни, нито те се издигат към Него по някакъв материален начин. Това, което наистина достига до Него и се приема от Него, е богобоязливостта и искреността, които идват от вашите сърца — че принасяте жертвата единствено заради Него, с чисто намерение и покорност към Него. По този начин Аллах е подчинил тези животни на вас, за да Му бъдете благодарни и да Го възвеличавате за напътствието, което ви е дарил, и за това, че ви е насочил към истината и към обредите на поклонението. И съобщи, о, Пратенико, на онези, които вършат добро в поклонението си към своя Господ и в отнасянето си към Неговите създания, радостната вест за добро и успех.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

— Ислямът не гледа на външната форма на обредите, а на искреността и чистотата на сърцето; затова всеки може да се обърне към Аллах с каквото има, стига намерението му да е чисто.

— Богобоязливостта е истинската ценност, която се издига към Аллах, а не материалните неща — това учи вярващия да работи върху сърцето си, а не само върху външните дела.

— Аллах е подчинил много неща в полза на човека и е дарил напътствие — това подтиква към благодарност и възвеличаване на Аллах с любов и смирение.

— Радостната вест е за онези, които вършат добро искрено и с усърдие; това насърчава човека да бъде от мухсините (добротворците) и да се надява на наградата на Аллах.

— Аятът показва колко достъпен и милостив е Ислямът: той не изисква от нас това, което не можем, а приема искреното усилие и чистото намерение.