Сура Аль-Муминун — Стих 60

1. Обяснение на думите в аята:

• „يُؤْتُونَ مَا آتَوا“ (ю'туна ма атау): дават и изпълняват това, което са дали и извършили от добри дела, като милостиня, закят и други актове на поклонение.
• „وَجِلَةٌ“ (уаджиля): уплашени, разтреперани от страх, изпълнени с богобоязън.
• „رَاجِعُونَ“ (раджи'ун): завръщащи се, т.е. че ще се върнат при своя Господ за равносметка.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах описва една от най-възвишените групи вярващи — онези, които полагат усърдни усилия в дела на доброто и благочестието. Те изпълняват задълженията си, дават милостиня и се стремят към своя Господ с праведни дела. Но въпреки това, сърцата им не са изпълнени със самодоволство или гордост. Напротив — те са обхванати от страх и трепет. Страхуват се, че делата им може да не бъдат приети от Аллах, и че тези дела няма да ги спасят от наказанието на техния Господ. Този страх произтича от дълбокото им убеждение, че непременно ще се завърнат при своя Господ за равносметка. Те са сигурни в завръщането си при Аллах и затова се боят да не се окажат губещи в онзи Ден. Това е състоянието на истинските вярващи — те съчетават усърдие в добрите дела със смирение и страх от Аллах, без да се чувстват в безопасност от Неговото наказание и без да разчитат единствено на собствените си дела.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Ислямът не изисква от човека да бъде съвършен, а да бъде искрен и усърден в добрите дела, като същевременно остава смирен пред своя Господ.
• Истинската вяра съчетава надеждата с богобоязънта — вярващият се надява на милостта на Аллах, но и се страхува от Неговото наказание.
• Страхът от неприемане на делата е признак на жива съвест и дълбока вяра, а не на отчаяние. Той подтиква човека към постоянно усъвършенстване и искреност.
• Убедеността, че ще се завърнем при Аллах, ни учи да живеем с отговорност и да не се гордеем с делата си, защото всичко се връща при Него.
• Коранът възпитава в смирение и искреност, като ни показва, че дори най-добрите дела трябва да бъдат съпътствани от страх от Аллах и надежда за Неговото приемане. Това е пътят на истинското щастие и близост до Всевишния.