Сура Аль-Муминун — Стих 59

1. Пояснение на думите в аята:

• „وَالَّذِينَ“ (уа-л-лязина): „и онези, които“ – отнася се за вярващите, споменати в предходните аятове.
• „بِرَبِّهِمْ“ (би-раббихим): „с техния Господ“ – с Аллах, Създателя и Господаря на всичко.
• „لَا يُشْرِكُونَ“ (ля юшрикун): „не съдружават“ – не придават на Аллах никого и нищо в поклонението.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва едно от най-важните качества на истинските вярващи – те посвещават поклонението си единствено на своя Господ, без да Му придават съдружници. Те признават, че само Аллах заслужава да бъде обожаван, и не Го свързват с никого другиго – нито в явно, нито в скрито съдружаване. Тяхното единобожие не е само на думи, а е дълбоко вкоренено в сърцата и се проявява в делата им. Те се обръщат само към Него с молитва, страх, надежда и любов, и не търсят посредници между себе си и Господа. Така вярата им е чиста и искрена, а поклонението им – посветено единствено на Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Единобожието (таухид) е основата на вярата и най-важното качество на вярващия.
• Ислямът освобождава човека от робство към създанията и го насочва към поклонение само на Създателя.
• Искреността в поклонението носи спокойствие на сърцето и яснота в живота.
• Всеки, който се стреми към чиста вяра, открива в Корана път, който го води към истинското щастие и близост до Аллах.
• Този аят ни учи, че истинската вяра не е просто знание, а живот, изпълнен с преданост и отдалеченост от всякакво съдружаване.