Сура Аль-Фуркан — Стих 4

1. Обяснение на думите в аята:

• إِفْكٌ (ифк): лъжа, измислица, клевета.
• افْتَرَاهُ (ифтараху): измисли го, скалъпи го.
• أَعَانَهُ (а'аанаху): помогна му.
• ظُلْمًا (зулман): несправедливост, голямо престъпление.
• زُورًا (зуран): лъжа, клевета, неистина.

1. Тълкувание на аята:

Неверниците, които отхвърлят вярата в Аллах и Неговия Пратеник, твърдят, че Коранът не е нищо друго освен лъжа и клевета, която Мухаммад (с.а.с.) сам е измислил и приписал на Аллах. Те добавят, че други хора са му помогнали в това — има се предвид, че някои от хората на Писанието му предавали стари истории и той ги преразказвал със свои думи. С тези свои думи те извършили огромна несправедливост и изрекли явна лъжа, защото приписали Корана на човек, а не на неговия истински Източник — Аллах. Коранът е словото на Аллах и нито хората, нито джиновете са способни да създадат нещо подобно на него, дори и да си помагат взаимно.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът е чудо, което никой не може да възпроизведе — нито човек, нито джин, колкото и да си помагат. Това е доказателство, че той е от Аллах.
• Обвиненията на неверниците срещу Корана са били само лъжи и клевети, а истината винаги надделява над тях.
• Всеки, който приписва Корана на човек, извършва голяма несправедливост и говори неистина.
• Коранът съдържа мъдрост и знание, които надхвърлят човешките възможности — затова четенето и размисълът над него укрепват вярата.
• Ислямът ни учи да търсим истината и да не се поддаваме на лъжливи обвинения, а да се обръщаме към Корана с отворено сърце и разум.