Сура Аль-Фуркан — Стих 5

1. Обяснение на думите в аята:

• أَسَاطِيرُ الْأَوَّلِينَ (аса̄тӣру-л-аввалӣн): „легендите/приказките на древните“ – така неверниците наричали разказите и преданията на предишните народи, като твърдели, че Коранът е просто препис от тях.
• اكْتَتَبَهَا (иктатабаха̄): „той ги е накарал да бъдат записани“ или „той ги е преписал“ – има се предвид, че Мухаммад (с.а.с.) уж е взел тези истории от стари книги.
• تُمْلَىٰ عَلَيْهِ (тумла̄ ‘алайхи): „биват четени/диктувани нему“ – тоест някой му ги чете, а той ги възприема и предава.
• بُكْرَةً وَأَصِيلًا (букратан уа асӣла̄): „сутрин и вечер“ – израз, който означава непрекъснато, по всяко време на деня.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Всемогъщият Аллах ни съобщава за едно от несправедливите и неоснователни твърдения на многобожниците, които отхвърляли Корана. Те казвали, че Коранът не е низпослан от Аллах, а представлява само стари легенди и предания на отминалите народи, които Мухаммад (с.а.с.) е възпроизвел и записал. Според тях той е събирал тези разкази от древните книги и те са му били четени сутрин и вечер – тоест постоянно, ден и нощ, за да ги запомни и предаде.

Това твърдение обаче е напълно невярно и е плод на упорство и отказ от истината. Ако Коранът беше просто човешки препис от стари писания, той нямаше да носи онова неподражаемо красноречие, дълбока мъдрост и точни знания за нещата от миналото и бъдещето, които надхвърлят човешките възможности. Освен това Пророкът (с.а.с.) не е умеел нито да чете, нито да пише, и не е имал достъп до древните книги, нито е общувал с учени хора, които да му ги четат. Самият факт, че Коранът е бил низпослан постепенно, в продължение на двадесет и три години, и е бил запазен в сърцата и паметта на вярващите, е доказателство за неговия божествен произход. Ако той беше човешко дело, щяха да се намерят противоречия и несъответствия в него, а ние виждаме, че той е съвършено хармоничен и последователен.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът е истинското слово на Аллах, а не приказки на древните. Неговото красноречие, мъдрост и точност са доказателство за божествения му произход.
• Обвиненията на неверниците срещу Пророка (с.а.с.) са били неоснователни и са произлизали от тяхната гордост и отказ да приемат истината.
• Фактът, че Пророкът (с.а.с.) е бил неграмотен, прави чудесния характер на Корана още по-очевиден и засилва вярата в неговия небесен източник.
• Коранът е бил низпослан и съхранен по начин, който не оставя съмнение в неговата автентичност – той е бил четен и запаметяван непрекъснато, сутрин и вечер, от поколение на поколение.
• Всеки, който искрено търси истината, ще открие в Корана светлина и напътствие, които го водят към вярата и добруването в този и отвъдния живот.