Сура Аль-Фуркан — Стих 60

1. Обяснение на думите в аята:

• „اسْجُدُوا“ (идж’уду): поклонете се, паднете ничком в знак на смирение и покорство пред Аллах.
• „لِلرَّحْمَٰنِ“ (лир-Рахман): на Всемилостивия — едно от имената на Аллах, означаващо Този, Чиято милост обхваща всичко.
• „نُفُورًا“ (нуфуран): отвращение, отдръпване, бягство настрана.

1. Тълкувание на аята:

Когато на неверниците се каже: „Поклонете се на Всемилостивия!“ — те отвръщат с въпрос: „А какво е Всемилостивият? Не го познаваме и не го признаваме. Нима да се поклоним на онова, което ни заповядваш, без да го познаваме?“ Тези думи разкриват тяхното невежество и упорство. Арабските многобожници не са познавали името „ар-Рахман“ като име на Аллах и затова го отричали. Вместо да приемат призива към смирение и покорство пред Създателя, те се отдръпнали още повече и увеличили своето отвращение и отдалечаване от вярата. Така самият призив към добро станал причина за тяхното още по-голямо упорство — не защото истината е слаба, а защото сърцата им били изпълнени с гордост и отказ да се подчинят.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Името „ар-Рахман“ (Всемилостивият) ни учи, че Аллах е източникът на всяка милост — Той не изисква от нас нещо, което да не е в наша полза.
• Поклонът (суджуд) е най-красивият израз на смирение пред Създателя; в него има свобода от гордост и мир за душата.
• Отказът да се подчиним на истината поради гордост води само до още по-голямо отдалечаване от доброто, докато смирението отваря сърцето за светлина и напътствие.
• Коранът ни разказва за такива хора не за да ги съдим, а за да се поучим и да изберем пътя на вярата, който носи спокойствие и надежда.
• Всеки, който искрено потърси Аллах и се обърне към Него с покорство, ще открие, че милостта Му е по-близо, отколкото предполага.