Сура Аш-Шуара — Стих 106

1. Пояснение на думите в аята:

• „إِذْ“ (из): означава „когато“ и въвежда спомена за конкретно събитие от миналото.
• „أَخُوهُمْ“ (техният брат): тук означава брат по род и по произход, а не по вяра, защото народът му не е вярвал.
• „نُوحٌ“ (Нух): името на пророка Нух (Ной), мир нему, първият пратеник, който призовал своя народ към единобожие след разпространението на многобожието.
• „أَلَا تَتَّقُونَ“ (не се ли боите / не се ли пазите): въпрос, който съдържа подкана и предупреждение – „не се ли страхувате от Аллах и не се ли пазите от Неговото наказание?“

1. Тълкуване на аята:

Аллах, Всемогъщият, споменава историята на народa на Нух, който отхвърлил своя пророк. Тяхното отхвърляне на Нух всъщност било отхвърляне на всички пратеници, защото всеки пратеник призовава към вяра във всички пратеници. Тогава Нух, мир нему, се обърнал към своя народ с думи на състрадание и предупреждение: „Не се ли боите от Аллах?“ Той бил техен брат по род и произход – познавал ги и те го познавали, знаели че е честен и правдив. Той не бил чужденец сред тях, нито непознат, а техен събрат, който искрено желаел тяхното добро.

Нух ги призовавал да оставят поклонението на идоли и други божества и да се обърнат към поклонението на Единствения Аллах. Той ги подканял да се пазят от Неговото наказание, като изпълняват заповедите Му и избягват забраненото. Той им съобщил, че е пратеник, на когото може да се доверят – честен в предаването на посланието и искрен в съветите си. Не искал от тях никаква награда или отплата за призива си; неговата награда била единствено от Аллах, Господарят на всички светове, Който управлява всичко и държи в ръцете Си съдбата на цялото творение. Затова ги призовал да се боят от Него и да му се подчинят, като изпълняват това, което им заповядва, и оставят това, което им забранява.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко състрадателен и загрижен бил пророк Нух към своя народ. Той не ги призовавал от високомерие или корист, а от искрена любов и желание да ги спаси от наказанието. Това ни учи, че ислямът е религия на милосърдие и искрена загриженост за доброто на хората.
• Обръщението „техният брат“ ни напомня, че пророците били от самите народи – те познавали хората и хората познавали тях. Ислямът не е чужда религия, а призив, който идва от средата на обществото, от хора, които споделят същия произход и същата човешка природа.
• Въпросът „Не се ли боите от Аллах?“ е покана за размисъл и самопроверка. Той ни учи, че богобоязливостта (таква) е пътят към спасението и че всеки човек е призован да се замисли за своя край и за своята отговорност пред Създателя.
• Фактът, че Нух не поискал никаква награда, ни показва, че истинският призив към вяра е безкористен. Ислямът не търси лична изгода от хората, а само тяхното добро и тяхното спасение. Това ни кара да се доверим на посланието и да го приемем с отворено сърце.
• Аятът ни напомня, че всички пратеници са едно цяло – отхвърлянето на един от тях е отхвърляне на всички. Ислямът почита всички пророци и ни учи да вярваме във всички тях, което е израз на всеобхватността и единството на божественото послание.