Сура Аш-Шуара — Стих 135

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „إِنِّي“ (иннӣ): „наистина аз“ — утвърдителна частица, която подсилва казаното.

— „أَخَافُ“ (ахāфу): „страхувам се, опасявам се“ — изразява загриженост и предупреждение, а не личен страх.

— „عَلَيْكُمْ“ (‘алайкум): „за вас, върху вас“ — показва, че предупреждението е отправено към народа.

— „عَذَابَ“ (‘аза̄б): „наказание, мъчение“ — възмездие от Аллах.

— „يَوْمٍ عَظِيمٍ“ (йаумин ‘азӣм): „велик ден“ — ден със страшна и тежка участ.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Худ (мир нему) се обръща към своя народ с предупреждение, изпълнено с искрена загриженост. Той им казва, че се опасява — ако продължат да упорстват в своето неверие, в отричането на истината и в несправедливостта, и ако не признаят благата, които Аллах им е дарил — да не ги сполети наказание от Аллах в един велик ден, чиято тежест и ужас са огромни. Този велик ден обхваща както наказанието в земния живот, така и мъчението в отвъдния живот, а най-големият му израз е Денят на възкресението. Обръщението на Худ не е заплаха, продиктувана от гняв, а съвет от пророк, който желае доброто на своя народ и се стреми да го спаси от гибел.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че истинските Божии пратеници са състрадателни и загрижени за хората — те не искат тяхната гибел, а тяхното спасение и напътствие.

— Предупреждението за „великия ден“ ни напомня за отговорността пред Аллах и ни подтиква към размисъл върху делата ни още в земния живот.

— Упорството в греха и отричането на истината не са нещо без последствия; Коранът ни призовава към покаяние и поправяне, преди да е станало късно.

— Милосърдието на Аллах се проявява и чрез предупрежденията: Той изпраща пророци и знамения, за да може човек да се върне по правия път.

— Вярата в Деня на възкресението дава на човека смисъл, надежда и стремеж към добро, защото знае, че всяко добро дело ще бъде възнаградено, а всяко зло — отчетено.