Сура Аш-Шуара — Стих 136

1. Пояснение на думите в аята:

• „سَوَاءٌ عَلَيْنَا“ (сауаун ‘алайна): еднакво е за нас, безразлично ни е.
• „أَوَعَظْتَ“ (ауа‘азта): дали проповядваш, дали предупреждаваш и съветваш.
• „الْوَاعِظِينَ“ (ал-уа‘изин): проповедниците, онези, които съветват и предупреждават.

1. Тълкувание на аята:

Народът на пророка им отговорил с надменност и упорство, като казал: за нас е все едно дали ни съветваш и предупреждаваш, или не ни съветваш изобщо. Твоите думи не оказват никакво въздействие върху нас и не променят нищо у нас. Ние няма да повярваме в това, към което ни призоваваш, и няма да се откажем от онова, в което сме. Те приравнили съвета и неговото отсъствие, защото сърцата им били втвърдени и затворени за истината. Съветът е слово, което смекчава сърцето чрез споменаване на обещанието за награда и предупреждението за наказание, но тези хора вече били решили да отхвърлят призива, независимо какво ще им се каже.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че упорството и горделивостта могат да затворят сърцето на човека толкова, че дори най-искрените съвети да не му въздействат. Затова вярващият трябва да пази сърцето си меко и отворено за истината.
• Пророкът не се отказал от призива, въпреки безразличието на народа си — това ни учи на търпение и постоянство в доброто, дори когато хората не приемат думите ни.
• Коранът разказва тези истории, за да ни предупреди да не повтаряме грешката на отхвърлящите, и да ни насърчи да слушаме съветите с готовност и смирение.
• Ислямът цени искрения съвет и доброто напомняне, защото те са път към поправяне на душата и към милостта на Аллах.