Сура Аш-Шуара — Стих 197

1. Обяснение на думите в аята:

• آيَةً (ая) — знамение, доказателство, ясен знак.
• يَعْلَمَهُ (я‘лямуху) — да го знаят, да са запознати с него (с Корана и с истинността на пророка, мир нему).
• عُلَمَاءُ بَنِي إِسْرَائِيلَ (уляма’у бани исра’иль) — учените на синовете на Израил, тоест знаещите хора сред юдеите, които познават своите Писания.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах посочва на упоритите в отричането си хора едно ясно доказателство за истинността на Корана и на пророчеството на Мухаммед, мир нему. Това доказателство се състои в това, че знаещите и учените сред синовете на Израил разпознават истината за него. Те намират в своите свещени книги описания и белези на пратеника, за когото е било предсказано, и знаят, че това, което му е низпослано, съответства на това, което е било известно от предишните Писания. Затова тяхното знание и тяхното признание са доказателство срещу онези, които отказват да повярват, въпреки че истината е ясна. Сред тях е имало и такива, които са приели вярата, като Абдуллах ибн Салам, и това е още едно потвърждение за правотата на посланието. Така аятът утвърждава, че Коранът и пророчеството не са нещо чуждо или непознато, а са засвидетелствани от знанието на хората на Писанието, които са разпознали истината в него.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Истината за Корана е толкова ясна, че дори учените от предишните Писания са я разпознали и са я засвидетелствали.
• Знанието и искреното търсене на истината водят човека към вярата, а не към упорство и отричане.
• Ислямът не отрича предишните послания, а потвърждава онова, което е истинно в тях, и посочва, че Коранът е завършващото и съхранявано ръководство.
• Приемането на вярата от разумни и знаещи хора, като Абдуллах ибн Салам, показва, че ислямът е пътят на разума, знанието и ясното доказателство.
• Човек, който търси истината с открито сърце, ще намери в Корана светлина и напътствие, които го водят към доброто в този свят и в отвъдния.