Сура Аш-Шуара — Стих 196

1. Обяснение на думите в аята:

• „زُبُرِ“ (зубур) — множествено число на „زَبُور“ (забур), което означава писана книга, писание. Тук се отнася за свещените книги, низпослани на предишните пророци.
• „الْأَوَّلِينَ“ (ал-аввалин) — предишните, онези, които са били преди нас, тоест предишните народи и пророци.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че споменаването на този Коран и известяването за неговото низпославане е било записано и споменато в свещените писания на предишните пророци. Книгите, които Аллах е низпослал на предишните народи, са съдържали вестта за идването на Корана и са го потвърждавали, като са давали блага вест за него. Това означава, че Коранът не е нещо ново или непознато, а е бил предсказан и споменат в предишните небесни писания, което е доказателство за неговата истинност и за истинността на пророка, който го е донесъл.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е потвърден и предсказан в предишните свещени книги, което показва, че той е част от една непрекъсната верига на божествено откровение.
• Споменаването на Корана в предишните писания е доказателство за неговата истинност и за това, че той идва от Аллах.
• Този аят ни учи, че посланието на исляма не е ново, а е продължение и завършек на посланията на всички предишни пророци.
• В него има утеха и увереност за вярващите, че те следват истината, която е била известна и предсказана отдавна.
• Той ни подтиква да ценим Корана и да се гордеем с него, защото той е бил споменат в книгите на предишните народи и е бил предмет на тяхното очакване.