Сура Аш-Шуара — Стих 216

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— عَصَوْكَ (ʻасаўка): неподчиниха ти се, противопоставиха се на твоята повеля.

— بَرِيءٌ (барӣ’): невинен, свободен, непричастен; означава пълно откъсване и отхвърляне на дадено дело.

— مِمَّا تَعْمَلُونَ (мимма таʻмалӯн): от онова, което вършите — от техните дела на неверие и грехове.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пророк Мухаммад (саллаллаху алейхи уа саллям) и му казва: ако тези хора не се подчинят на твоята повеля и не последват призива ти към единобожие и покорство на Аллах, то не се измъчвай от тяхната съпротива и не се обвързвай с делата им. Кажи им ясно и решително: аз съм непричастен към онова, което вършите — към вашето многобожие, вашите грехове и вашата заблуда. Този аят не означава прекратяване на призива или отказ от милост към хората, а по-скоро установява границата между истината и лъжата: пророкът е изпълнил своя дълг да предаде посланието и да предупреди, а след като те упорстват в отказ, той се разграничава от техните дела и не носи отговорност за тях. Това е израз на пълна отдаденост на Аллах и на чистота на вярата от всякакво съучастие в злото.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва, че ислямът е религия на яснотата и честността: вярващият не се смесва със злото и не мълчи пред заблудата, а заема ясна позиция.

— Утешава призоваващия към добро: неговият дълг е да предаде истината с мъдрост и милост, а не да принуждава хората; сърцата са в ръцете на Аллах.

— Напомня, че единобожието и покорството на Аллах са пътят на спасението, а многобожието и греховете — пътят на загубата; затова човек е приканен да избере онова, което го приближава до своя Създател.

— Показва милостта на исляма: дори когато хората отказват, вратата на покаянието остава отворена, а призивът към добро продължава с доброта и търпение.

— Учи вярващия да не носи в сърцето си вина за чуждите грехове, а да пази вярата си чиста и да уповава на Аллах.