Сура Аш-Шуара — Стих 217

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَتَوَكَّلْ (уа тауаккал): уповавай, повери се, възложи цялата си работа на Аллах, като се довериш истински и разчиташ само на Него.
• الْعَزِيزِ (ал-‘Азиз): Всемогъщият, Непобедимият, Който никой не може да надвие и да принуди.
• الرَّحِيمِ (ар-Рахим): Всемилостивият, Който проявява безкрайна милост към вярващите и не оставя Своите приятели.

1. Тълкувание на аята:

Аллах заповядва на Своя Пророк, а чрез него и на всички вярващи, във всички свои дела да се уповават на Аллах – Всемогъщия, Който никой не може да победи и да надвие, и Всемилостивия, Който не изоставя онези, които Му се доверяват. Упованието означава сърцето да се опре изцяло на Аллах, като същевременно се полагат необходимите усилия, а резултатът се оставя на Него. Той е Всемогъщият, Който въздава на Своите врагове, и Всемилостивият, Който приема с милост всеки, който се обърне към Него с покаяние. Който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен и го предпазва от козните на враговете. Аллах вижда Своя раб, когато става за молитва сам в тъмнината на нощта, и вижда как се движи заедно с другите в молитва – изправен, покланящ се, свеждащ чело до земята и седнал. Той чува четенето и споменаването Му, и знае намерението и делата на всеки.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Упованието на Аллах е източник на спокойствие и сигурност; който се довери на Всемогъщия и Всемилостивия, никога няма да бъде изоставен.
• Аллах е Всемогъщ – никой не може да Му се противопостави, и Всемилостив – милостта Му обхваща всички, които се обръщат към Него.
• Вярата не означава бездействие, а съчетаване на усилия с истинско доверие на Аллах.
• Аллах вижда и чува Своя раб във всяко състояние – дори когато е сам в нощта – и знае най-съкровените му намерения, което вдъхва надежда и смирение.
• Който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен срещу козните на враговете и го пази.
• Тези имена на Аллах – Всемогъщият и Всемилостивият – ни учат да Го обичаме и да се надяваме на Него, като същевременно Го почитаме и се боим от Него.