Сура Аш-Шуара — Стих 82

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَطْمَعُ (атма'у): надявам се, желая с увереност и очакване.
• يَغْفِرَ (ягфира): да опрости, да покрие и да изличи греховете.
• خَطِيئَتِي (хатии'ати): моят грях, моята грешка.
• يَوْمَ الدِّينِ (яума ад-дин): Денят на въздаянието, Съдният ден.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Ибрахим (Авраам), мир нему, изброява благодеянията на Аллах към него и изразява своята надежда и молитва. Той казва, че се надява единствено на Аллах – Този, Който го е създал, напътства го, храни го, пои го, изцерява го, когато се разболее, и Който ще го умъртви и после ще го съживи – да му опрости греховете в Деня на въздаянието. Това е Денят, в който всеки ще бъде възнаграден или наказан според делата си. Пророк Ибрахим се надява Аллах да му прости грешките и пропуските, защото само Аллах е Този, Който прощава греховете. В това се крие признание за човешката слабост и нуждата от Божията милост, както и надеждата, че Аллах приема покаянието на Своите искрени раби.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че дори най-висшите пророци и праведници се нуждаят от прошката на Аллах и се надяват на нея. Това ни прави смирени и ни напомня, че никой не е безгрешен.
• Надеждата (тam'а) в Аллах и Неговата милост е част от вярата. Вярващият не трябва да се отчайва от милостта на Аллах, а да се стреми към нея с искрено покаяние.
• Аятът подчертава, че само Аллах прощава греховете. Това ни насочва да се обръщаме единствено към Него с молби за прошка и да не търсим посредници.
• Споменаването на Съдния ден ни напомня за отговорността пред Аллах и ни подтиква към добри дела и искрено покаяние още в този свят.
• В аята се съдържа примерът на Пророк Ибрахим – приятеля на Аллах – който въпреки високия си статус се моли за прошка. Това е окуражаващо за всеки вярващ: ако той се нуждае от прошка, колко повече ние! И ако Аллах приема покаянието на Своите раби, то и нашите грехове могат да бъдат простени, ако се обърнем към Него с искрено сърце.