Сура Ан-Намль — Стих 37

1. Обяснение на думите в аята:

• „арджи‘“ (ارْجِعْ) – върни се.
• „джунуд“ (جُنُود) – войски, армии.
• „ля кыбаля ляхум биха“ (لَّا قِبَلَ لَهُم بِهَا) – няма да имат сили, способност или възможност да им се противопоставят.
• „азиллятан“ (أَذِلَّةً) – унизени, свалени от високо положение.
• „сагирун“ (صَاغِرُونَ) – още по-унизени, принудени да се подчинят против волята си, в състояние на пълно безсилие.

1. Тълкуване на аята:

Пророк Сюлейман (мир нему) каза на пратеника на царицата на Саба, който беше донесъл даровете ѝ: „Върни се при тях с това, което донесе.“ Той отказа да приеме подаръците, защото целта не беше да се купи мир или да се задоволи с материални блага, а хората да признаят истината и да се покорят на Аллах. След това Сюлейман отправи ясно предупреждение: ако не дойдат при него, приемайки исляма и подчинявайки се, той непременно ще дойде срещу тях с войски, на които те не могат да устоят и срещу които няма да имат никаква сила. И ще ги изгони от земята им – Саба – унизени и сломени, след като преди това са били в чест и могъщество. Това ще се случи, ако не дойдат при него като мюсюлмани, покорни на истината.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Ислямът не се налага чрез подкуп или принуда в основата си, а чрез яснота и истина; Сюлейман отказа даровете, за да покаже, че истината не се купува.
• Властта и силата са в ръцете на Аллах; Той дава могъщество и го отнема. Хората, които се гордеят със своята мощ, могат да бъдат унизени, ако не се покорят на своя Създател.
• Поканата към исляма е покана към достойнство и спасение; отказът води до загуба и унижение, докато подчинението на Аллах носи истинска чест.
• Коранът разказва историите на предишните народи, за да ни научи, че гордостта и упорството срещу истината водят до гибел, а смирението пред Аллах – към успех.
• Милосърдието на исляма личи и в това, че преди наказанието идва предупреждение и ясна покана; никой не е принуден сляпо, но всеки е отговорен за избора си.